Да спасиш свидетел

Стана и се върна до къщата, но не влезе. Мина във вътрешния двор, остави пистолета на една масичка, смъкна дрехите и скочи в басейна. Температурата на водата трябва да беше около трийсет градуса. Студените тръпки скоро го напуснаха. Той се гмурна, докосна дъното и направи тромава стойка на ръце, издухвайки хлорираната вода от ноздрите си. После изплува нагоре, отпусна се по гръб и зарея поглед към облачното небе. Поплува малко кроул и бруст, след това се настани до ръба на басейна и пресуши още една бира.

Изпълзя за малко навън и се замисли за своя погубен живот и за жената, която му бе причинила това. Пак скочи вътре, поплува още малко и окончателно напусна басейна. С изненада погледна надолу. Топлата вода май му се бе отразила добре. Вдигна очи към тъмния прозорец. Спеше ли Фейт? Как би могла да спи? Как, по дяволите, би могла да спи след такъв ден?

Лий реши, че трябва да провери. Никой нямаше право да му скапе живота, а после да спи най-спокойно. Озърна се към мокрите, изпоцапани с пясък дрехи, после пак погледна прозореца. Набързо изпи още една бира и пулсът му сякаш се ускоряваше с всяка глътка. Не му трябваха дрехи. И пистолета щеше да зареже. Ако нещо се объркаше, поне да няма пукотевица. Метна последната бира зад оградата, както си беше затворена. Нека птичките да я отворят и да си пийнат. Защо да не сподели веселбата с тях?

Той отвори страничната врата и изтича нагоре по стълбата. Мислеше да изкърти вратата на спалнята, но тя се оказа отключена. Отвори я и надникна вътре, изчаквайки очите му да привикнат с тъмнината. Различи очертанията на Фейт като дълга издутина върху леглото. Дълга издутина. За алкохолизирания му мозък тия две думи изглеждаха невероятно смешни. С три бързи крачки той се озова до леглото.

Фейт го гледаше втренчено.

— Лий.

Не беше въпрос. Просто казваше нещо, което той така и не можа да разбере.

Знаеше, че тя вижда голотата му. Надяваше се въпреки тъмнината да вижда и това, че е напълно възбуден. С рязък замах той дръпна завивката.

— Лий? — повтори тя, този път въпросително.

Погледна изящните извивки и мекотата на нейното голо тяло. Пулсът му се ускори, кръвта заблъска бясно из вените, превръщайки жестоката му обида в дива възбуда. Той грубо нахълта между краката й, притисна я с гърди. Тя лежеше отпусната, дори не опита да се съпротивлява. Лий започна да я целува по шията, после спря. Сега не му беше до това. Никакви нежности. Той жестоко стисна китките й.

Тя просто лежеше и не казваше нито дума, дори не го молеше да престане. Лий дъхна право в лицето й. Искаше тя да усети, че е замаян от бирата, а не от нейния чар. Да почувства, да разбере, че въпросът не е в нея, във външността й, в чувствата му или изобщо в каквото и да било. Просто той беше гаден похотлив пияница, а тя — лесна плячка. Нищо повече.

Отпусна хватката си. Искаше тя да изкрещи, да го удари с всичка сила. Тогава щеше да спре. Но нито миг по-рано.

През собственото си пъхтене чу нейния глас:

— Ще ти бъда благодарна, ако си махнеш лактите от гърдите ми.

Той обаче не спря, продължи още по-упорито. Притисна с лакът меката плът. Кралят и селянката. Не се дърпай, Фейт. Хайде, знаеш какво искам.

— Не е задължително да го правиш така.

— Какви ги дрънкаш? — избъбри той с подпухнал език.

За последен път се бе напивал така като моряк по време на градски отпуск в Ню Йорк. В слепоочията му туптеше непоносимо главоболие. Да се натряска от пет бири и няколко чаши вино. Господи, започваше да остарява.

— Аз отгоре. Толкова си пиян, че иначе няма да можеш да го направиш.

— Отгоре ли? Все гледаш да командваш, дори в леглото, а?

Той сграбчи китките й толкова силно, че палците се притиснаха към показалците. С неволно възхищение забеляза, че тя дори не изстена, макар да усещаше как болката я пронизва, как тялото й се напряга под неговото. Той плъзна длани по гърдите и бедрата й, грубо опипа краката и раменете. Но не се опита да проникне в нея. Не защото пиянството му пречеше да го извърши; просто дори и алкохолът не можеше да го накара да причини на жена подобно нещо. Беше затворил очи, не искаше да я поглежда. Но приведе лице до нейното. Искаше Фейт да усети вонята на пот, алкохол и плътско желание.

— Само си мислех, че така ще ти бъде по-приятно, това е — каза тя.

— По дяволите! — изрева той. — Значи просто ще ме оставиш да го направя?

— Полицията ли искаш да викна?

Гласът й се вряза като нажежено свредло в тръпнещия му череп. Той увисна над нея с изпънати ръце и напрегнати мускули.

Усети как по бузата му се стича сълза като самотна заблудена снежинка — бездомна досущ като него.

— Защо не вземеш да ме изриташ оттук, Фейт?

— Защото вината не е твоя.

Лий усети, че му призлява, мускулите му губеха сила. Фейт раздвижи ръка и той изведнъж я пусна, без да е казала нито дума. Тя докосна лицето му съвсем леко, като перушинка, падаща от небето. Избърса самотната сълза. Когато заговори, гласът й бе дрезгав:

— Защото аз ти отнех живота.

Той кимна с разбиране.