Да спасиш свидетел

— Не мислиш ли, че ги съдиш прекалено сурово?

— Не бъди наивен! Според теб как се избират държавни служители в тази страна? Избират ги групировките, които организират гласоподавателите, оформят решенията им за кого и как да гласуват. А знаеш ли кои са тези групировки? Едрият бизнес, специалните интереси и свръхбогатите, които всяка година пълнят сметките на политическите кандидати. Наистина ли вярваш, че обикновени хора могат да посетят вечеря, където всяко блюдо струва пет хиляди долара? И нима наистина вярваш, че тези групировки раздават огромни суми само от душевна доброта? Бъди сигурен, че когато политиците заемат своите постове, от тях се очаква да връщат услугата.

— Значи казваш, че всички политици в тази страна са корумпирани? Все едно, това не те оправдава.

— Така ли? Кой конгресмен от Мичиган би гласувал за решение, засягащо интересите на автомобилната индустрия? Според теб колко време би се задържал на поста си? Ами новите технологии в Калифорния? Фермерите в Средния запад? Тютюнът в южните щати? В известен смисъл това е като автоматична система. Бизнесът, профсъюзите и другите мощни организации хвърлят в тази игра огромни залози. Те са целенасочени, разполагат с невероятни суми, а техните посредници и политически комитети непрестанно обстрелват Вашингтон с важни послания. Почти всички работни места са в едрия и средния бизнес. Там работят повечето гласоподаватели. И тези хора гласуват с портфейла си. Ето ти го огромния мрачен заговор на американската политика. За мен Дани е първият мечтател, успял да надхитри алчността и егоизма.

— Ами чуждестранната помощ? Няма ли да секне кранчето, ако тази история излезе на бял свят?

— Там е цялата работа! Представяш ли си какво внимание ще привлече новината? Най-бедните страни в света, принудени да подкупват алчни американски политици, за да получат помощта, от която отчаяно се нуждаят, защото няма друг начин да я получат. Вдигнат ли медиите шум около този случай, може би най-сетне ще дойдат истинските, значителни промени.

— Всичко това ми звучи прекалено наивно.

— Може би, но нямах кой знае какъв избор. Много е лесно да даваш съвети отстрани, Лий.

Лий се облегна назад и обмисли нейните думи.

— Добре, добре. Но наистина ли смяташ, че Бюканън би се опитал да те убие?

— Ние бяхме партньори, приятели. Дори нещо повече. В много отношения той ми беше като баща. Аз… просто не знам. Може би е разбрал, че съм ходила във ФБР. Решил е, че съм го предала. Това би го тласнало към отчаяни действия.

— Теорията, че Бюканън стои зад всичко това, има един голям недостатък.

Тя го изгледа с любопитство.

— Спомняш ли си какво ти казах? — продължи Лий. — Не съм докладвал на Бюканън. Ако не е наел още някого, той няма откъде да знае, че водиш преговори с ФБР. А за организиране на професионално убийство трябва време. Не можеш просто да потърсиш кварталния убиец и да го помолиш за услуга срещу заплащане с кредитна карта.

— Но той може да е познавал убиеца отпреди и да е разчитал, че ще прехвърли вината върху теб.

Още преди Фейт да довърши, Лий поклати глава.

— Не би могъл да знае, че точно тази вечер ще бъда там. А ако те бяха убили, съществуваше риск да узная и навярно да ида в полицията с улики срещу него. Защо му е да си създава толкова неприятности? Помисли малко, Фейт, ако Бюканън възнамеряваше да те убие, нямаше да наеме мен.

Фейт безсилно се отпусна в креслото.

— Боже мой, говориш напълно логично. — Очите й се разшириха от ужас. — Значи смяташ, че…

— Смятам, че някой друг желае смъртта ти.

— Кой? — извика тя срещу него. — Кой?

— Не знам.

Фейт рязко стана и се загледа в огъня. Светлината на пламъците играеше по лицето й. Когато заговори, гласът й бе спокоен, почти примирен.

— Често ли се срещаш с дъщеря си?

— Не много. Защо?

— Мислех си, че семейството и децата могат да почакат. После месеците се превърнаха в години, годините в десетилетия. А сега и това.

— Още не си остаряла.

Тя се обърна към него.

— Можеш ли да ми кажеш, че ще бъда жива утре или идната седмица?

— Никой няма подобна гаранция. Но поне винаги можем да се обърнем към ФБР и навярно вече е време да го направим.

— Не мога. Не и след онова, което ми каза току-що.

Той стана и я хвана за раменете.

— За какво говориш?

Тя се отдръпна от него.

— ФБР не ми позволява да привлека за свидетел и Дани. Или той ще попадне в затвора, или аз. Докато си мислех, че той стои зад опита за убийство, вероятно бих могла да се върна и да говоря. Но вече не мога. Не желая заради мен да отиде в затвора.

— А какво щеше да правиш, ако не се бяха опитали да те убият?

— Щях да им поставя ултиматум. Ако искат да им сътруднича, тогава да осигурят имунитет и на Дани.

— А ако бяха отказали?

— Тогава двамата с Дани щяхме да изчезнем. По един или друг начин. — Тя го погледна право в очите. — Няма да се върна. По редица причини. Не искам да умра точно когато съм на върха.

— А с мен какво ще стане, по дяволите?

— Тук не е чак толкова зле, нали? — глухо изрече Фейт.

— Луда ли си? Не можем вечно да стоим тук.

— Тогава трябва да си намерим друго убежище.