Да спасиш свидетел

— Искаш да кажеш, че сте подкупвали държавни служители, за да помагате на страни от Третия свят?

Тя остави чашата и го погледна право в очите.

— Официалният термин всъщност вече е друг. Богатите нации измислиха политически коректна терминология за обозначаване на бедните си съседи. ЦРУ дори публикува наръчник с подходящите изрази. Вместо Трети свят вече имаме други категории. „Слабо развити страни“ означава, че са на дъното в списъка на развитите държави. Официално съществуват сто седемдесет и две слабо развити страни, тоест огромното мнозинство от държавите в света. Следват „най-слабо развитите страни“. Те не са и на дъното, а направо дълбоко в тинята. Но пък са само четирийсет и две. Може би това ще те изненада, но половината хора на тази планета живеят в неописуема бедност.

— И това оправдава всичко? — запита Лий. — Дава ви право да подкупвате и мамите?

— Не те моля за опрощение. Всъщност пет пари не давам дали си съгласен, или не. Искаше да знаеш фактите, казвам ти ги.

— Америка раздава много помощи. А не сме длъжни да даваме нито цент.

Тя го изгледа яростно и отсече:

— Ако вземеш да спориш за фактите, ще загубиш.

— Моля?

— Проучвам този въпрос… по дяволите, направо живея с него… вече от десет години. Сумите, които плащаме на фермерите в собствената си страна, за да не произвеждат, са далеч по-големи, отколкото отделяме за хуманитарна помощ в чужбина. Външната помощ възлиза на около един процент от общия федерален бюджет, като по-голямата част отива за две страни — Египет и Израел. Годишно американците харчат повече пари за грим и видеокасети, отколкото пращаме на гладуващите деца в Третия свят за цяло десетилетие. Само с парите, които даваме за бебешки шапчици, можем да премахнем завинаги десетина от най-тежките детски болести в слаборазвитите страни.

— Ти си наивна, Фейт. Най-вероятно вие с Бюканън просто тъпчете джобовете на някой диктатор.

— Не! Това е най-лесното извинение и ми дойде до гуша да го чувам. Парите, които успяваме да изкопчим, отиват право в организациите за хуманитарна помощ, без да минават през правителствата. Твърде често съм виждала здравни министри в африканските държави да носят дрехи от „Армани“ и да карат мерцедеси, докато около тях пеленачета измират от глад.

— А в нашата страна няма ли гладни деца?

— Те получават помощи и така трябва да бъде. Казвам само едно — че ние с Дани си имахме своя задача и тя бе да помагаме на бедните в чужбина. Милиони човешки същества загиват, Лий. По цял свят измират деца само защото не са получили елементарни грижи. Всеки ден, всеки час, всяка минута.

— Наистина ли очакваш да ти повярвам, че двамата сте го вършили само от сърдечна доброта? — Лий се озърна из къщата. — Това тук не ми прилича на благотворителна кухня, Фейт.

— През първите пет години при Дани просто си вършех работата, защитавах интересите на големи клиенти и печелех много пари. Наистина много пари. Не отричам, че съм гадна егоистка. Обичах парите и всичко, което могат да купят.

— И какво стана след това? Да не би да си открила Бога?

— Не, той ме откри. — Фейт погледна смаяното лице на Лий и побърза да продължи: — Дани вече беше започнал да агитира за бедните по света. Не му вървеше. Никой не дава пукната пара, все това ми повтаряше. Неговата благотворителност бе взела да омръзва на другите партньори във фирмата. Искаха да защитаваме интересите на Ай Би Ем и „Филип Морис“, а не на гладуващите маси в Судан. Един ден Дани дойде в кабинета ми. Каза, че основава собствена фирма и иска да работя при него. Нямахме никакви клиенти, но той ми каза да не се тревожа, щял да се погрижи за мен.

Лий поомекна.

— Тук вече мога да ти повярвам. Не си знаела, че той раздава подкупи или поне се кани да го направи.

— Знаех, разбира се! Той ми разказа всичко. Искаше да съм наясно с какво се захващам. Такъв си е Дани.

— Фейт, осъзнаваш ли какво говориш? Значи си приела с ясното съзнание, че ще нарушаваш закона?

Тя го изгледа хладно.

— След като се бях борила, за да могат цигарените компании да продават цигари на всичко живо, а оръжейните производители да пласират стоката си наляво и надясно, едва ли имаше накъде да падам. А целта бе нещо, с което наистина можех да се гордея.

— Гадната егоистка се разнежи, така ли? — подхвърли подигравателно Лий.

— И това се е случвало — бързо отвърна тя.

— И как точно организирахте работата?

— Аз поех външния сектор, занимавах се с хората, над които нямахме влияние. Много ме биваше да примамвам знаменитости за разни обществени прояви, понякога дори и за обиколки в чужбина. Поддържах връзките с печата, организирах срещи с политиците. — Тя отпи глътка вино. — Дани се зае с вътрешния сектор. Докато аз натисках отвън, той обработваше нашите хора.

— И продължихте така цели десет години?

Фейт кимна.