Да спасиш свидетел

— Сигурно никога нямаше да узная, ако не беше станало… това с Кен. Странен е животът понякога.

И жесток, помисли си Рейнолдс.

— Ан, трябва да проверя тези неща. Ще ги взема и те моля да не споменаваш на никого. Нито на приятели, нито на близки… Тя помълча, опитвайки се да подбере най-точните думи. — Нито на хора от Бюрото. Най-напред искам сама да си изясня всичко.

Ан Нюман я погледна плахо.

— Мислиш ли, че Кен се е замесил в нещо, Брук?

— Още не знам. Нека не прибързваме с изводите. Сейфът може да се окаже празен. Кен може да го е наел отдавна и после да е забравил.

— А фалшивият документ?

Рейнолдс облиза пресъхналите си устни.

— Преди години Кен работеше под прикритие. Може книжката да е останала от онова време.

Знаеше, че лъже. Ан Нюман навярно също разбираше това. Шофьорската книжка беше издадена наскоро. Освен това не беше прието агентите под прикритие да прибират у дома фалшивите си документи след края на задачата. Сигурна бе, че шофьорската книжка няма нищо общо със служебните задължения на Кен. Сега трябваше да узнае какво се крие зад нея.

— Ан, не казвай на никого. От това може да зависи и твоята безопасност.

Когато Рейнолдс се изправи, Ан Нюман стисна ръката й.

— Брук, имам три деца. Ако Кен се е замесил в нещо…

— Ще поставя къщата под денонощно наблюдение. Забележиш ли нещо, макар и съвсем незначително, обади ми се. — Тя подаде на Ан картичка с преките си телефонни номера. — По всяко време.

— Не знаех към кой друг да се обърна. Кен наистина много те уважаваше.

— Той беше адски добър агент и му предстоеше страхотна кариера — каза Рейнолдс.

Ако обаче откриеше, че Кен Нюман е бил корумпиран, Бюрото щеше да смаже спомена за него, репутацията му, целия му професионален живот. Естествено, това щеше да има пагубни последици и в личен план за жената пред нея, за децата й. Но такъв бе животът. Рейнолдс не измисляше правилата, понякога дори не ги одобряваше, но се придържаше към тях. Все пак най-напред щеше сама да провери банковия сейф. Ако не откриеше вътре нищо подозрително, нямаше да каже на никого. Щеше да продължи проверката около измисленото име на Нюман, но без да бърза. Не желаеше да унищожи спомена за него без много сериозна причина. Дължеше му поне това.

Тя остави Ан Нюман да седи на канапето с албума в скута. Ако информацията за Локхарт наистина беше изтекла от Нюман, по някаква ирония на съдбата той сам си бе навлякъл смъртта. Всъщност започваше да й се струва, че тайнственият противник се е надявал с един точен удар да унищожи и основната цел, и собствения си доносник. Само рикошетът на куршума от пистолета на Кен Нюман бе спасил Фейт Локхарт от участта да легне в гроба до него. А може би и помощта на Лий Адамс?

Организаторът на престъплението очевидно си знаеше работата. А това никак не се харесваше на Рейнолдс. За разлика от криминалните романи и филми в истинския живот престъпниците не бяха толкова сръчни, че непрестанно да мамят полицията. Повечето убийци, изнасилвачи, крадци, грабители, наркотърговци и други злодеи обикновено се оказваха необразовани или изплашени до смърт; или пък бяха пияници и наркомани, които в нормално състояние трепереха от собствената си сянка и само спринцовката или бутилката ги превръщаше в демони. Те оставяха много улики и скоро биваха залавяни или сами се предаваха, ако не ги предадеше някой от техните „приятели“. Сетне получаваха дългогодишни, понякога дори смъртни присъди. В никакъв случай не можеха да бъдат наречени професионалисти.

Рейнолдс знаеше, че сегашният случай не е такъв. Неуките престъпници не могат да подкупят опитен федерален агент. Не наемат убиец да дебне жертвата им в гората. Не се представят за агенти от ФБР с толкова умело подправени документи, че дори полицията да им повярва. Из главата на Рейнолдс вихрено прелитаха теории за заговор. Потръпна от страх. Въпреки дългогодишния си опит продължаваше да се бои. Да живееш означаваше да се страхуваш. Единствено мъртвите не изпитваха страх.

На път към изхода Рейнолдс мина под примигващия пожарен детектор в коридора. В къщата имаше още три такива устройства, включително и в кабинета на Кен Нюман. Бяха включени в електрическата мрежа и действаха безупречно, но освен това съдържаха свръхмодерни миниатюрни камери. Имаше още четири, монтирани в отдушниците на двата етажа. Това беше станало преди две седмици, когато Нюман използва една от редките възможности да отведе семейството си на тридневен излет. Наблюдателните устройства използваха секретна технология за предаване на данни по електромрежата. Това бе един от любимите похвати на ФБР. И на Централното разузнавателно управление.

Робърт Торнхил дебнеше. И сега вниманието му щеше да се насочи към Брук Рейнолдс.

Когато седна в колата, тя изведнъж осъзна съвсем ясно, че навярно стои на кръстопът в кариерата си. За да оцелее, щеше да се нуждае от цялата си изобретателност и душевна сила. Ала въпреки всичко в момента искаше само едно — да се прибере у дома и да разкаже бавно и най-подробно на трите си прекрасни деца приказката за трите прасенца.

31.