Да спасиш свидетел

— Добре — заяви Лий, — напълнихме стомасите, пиенето ни отпусна доколкото е възможно, дойде време да си поговорим. Трябва да чуя цялата ти история, Фейт. Просто и ясно, без увъртане.

Тя се усмихна лукаво.

— Значи предлагаш на момичето вкусна вечеря и малко вино, а после очакваш да ти се отдаде безрезервно?

Той се навъси.

— Говоря сериозно, Фейт.

Усмивката й изчезна.

— Ела да се разходим по плажа.

Лий понечи да възрази, но се сдържа.

— Добре. Ти си стопанката.

Той тръгна към стълбището.

— Къде отиваш?

— Ще се върна веднага.

Когато слезе, Лий беше наметнал яке.

— Не ти трябва горна дреха, навън е топло.

Той разгърна якето. Отдолу бе скрил кобура с пистолета.

— Ако случайно срещнем някой морски рак, не искам да го стресна.

— Пистолетите ме плашат до смърт.

— Да, но ако се използват както трябва, могат и да те спасят от смърт. Най-често внезапна, неприятна смърт.

— Не може да са ни проследили. Никой не знае, че сме тук.

Отговорът му я накара да настръхне.

— От все сърце се моля да си права.

30.

Рейнолдс не включи синята лампа на колата си, но бе готова да го стори, ако налетеше на полицейски патрул, защото караше с трийсет километра над разрешената скорост по свободните отсечки от магистралата, преди да стигне до задръстване. Тя погледна часовника си — седем и половина. По дяволите, кога ли нямаше задръстване в този участък? За да избегнат претоварените часове, хората ставаха за работа все по-рано и се прибираха все по-късно. Ако продължаваше така, скоро двете групи щяха да налетят една срещу друга и да превърнат шосето в денонощен паркинг. За щастие къщата на Ан Нюман не беше много далече.

Докато караше, Рейнолдс се замисли за посещението в апартамента на Адамс. Смяташе, че досега е видяла всичко в тази професия, но твърдението на Анджи Картър за поява на хора от ФБР потресе и нея, и Кони. Двамата светкавично уведомиха началниците си и скоро стана ясно, че Бюрото не е провеждало операция на този адрес. Сетне нещата наистина загрубяха. Вестта за фалшивите агенти привлече вниманието на самия директор и той лично издаде заповеди по случая. Макар че задната врата на апартамента беше изкъртена и можеха да влязат когато си искат, директорът бързо издейства разрешително за обиск. Рейнолдс бе много доволна от това, защото не искаше да допуска никакви нарушения. Всяка нова грешка щеше да се стовари върху нейната глава.

Най-добрите криминалисти в Бюрото бяха извикани спешно, за да претърсят апартамента. В крайна сметка обаче не откриха нищо съществено. Касетата от телефонния секретар бе изчезнала. Това разтревожи Рейнолдс. Ако фалшивите агенти бяха взели касетата, значи на нея бе записано нещо важно.

Все пак имаше един положителен резултат — намериха отпечатъци от Фейт Локхарт. В момента проверяваха миналото на Адамс. Той имаше роднини във Вашингтон. Може би те знаеха нещо.

По-късно откриха отворения отдушник в празния съседен апартамент. Хитро измислено. Освен това Рейнолдс не пропусна да забележи допълнителните ключалки, видеокамерата, стоманената врата и медната плоча над алармената система. Този Лий Адамс си знаеше работата.

От една кофа за боклук зад сградата изровиха тубичка боя за коса и отрязани кичури. След видеозаписа от аерогарата това окончателно потвърждаваше, че в момента Адамс е рус, а Локхарт чернокоса. Не че това щеше да им помогне особено. Сега проверяваха дали някой от двамата няма друго жилище в околностите. Рейнолдс разбираше, че това е все едно да търсят игла в купа сено, дори ако бяха използвали истинските си имена. А те едва ли бяха толкова глупави. Вече известните фалшиви имена Сюзан Блейк и Чарлс Райт също нямаше да помогнат — бяха банални и се срещаха твърде често.

Потърсиха за разпит полицаите, пристигнали по сигнал в апартамента на Адамс. Фалшивите агенти им бяха казали, че издирват Лий Адамс като заподозрян за съучастие в отвличане. Документите от ФБР изглеждали съвсем истински, побързаха да изтъкнат и двамата полицаи. По огнева мощ и професионално поведение също не се отличавали от истински федерални агенти. Претърсвали жилището методично и не направили опит да избягат, когато пристигнала полицейската кола. Въпреки дългогодишния си опит двамата полицаи нито за миг не се усъмнили, че имат работа с измамници. Непознатите мъже дори им казали името на своя началник. Естествено, след проверката се оказа, че във ФБР няма подобен служител. Полицаите дадоха описание на мъжете, които бяха видели, и в момента специалист от Бюрото работеше върху словесните им портрети. Но като цяло случаят бе навлязъл в задънена улица и това водеше към ужасяващи изводи. Изводи, които надвисваха като черни облаци над главата на Рейнолдс.

Пол Фишер я бе посетил още веднъж. Идваше с преки заповеди от Маси, както побърза да изтъкне от самото начало. Рейнолдс трябвало да действа колкото се може по-бързо, но с максимална предпазливост. За издирването на Фейт Локхарт щяла да й бъде оказана цялата необходима поддръжка.

— Само не допускай повече грешки — предупреди я Фишер.

— Не знаех, че съм допуснала грешки, Пол.