Да спасиш свидетел

— Един агент е убит. Фейт Локхарт ти беше в ръцете, а ти я изпусна. Това не са ли грешки?

— Кен загина заради изтичане на информация — възрази тя. — Не разбирам каква вина имам аз.

— Брук — каза Фишер, — ако наистина смяташ така, по-добре се оттегли, докато е време. В момента ти си на мушката. Ако наистина има изтичане на информация, заподозрян е целият екип начело с теб. И така ще се води разследването.

Щом той излезе от кабинета, Рейнолдс метна обувката си по затворената врата. После хвърли и другата, за да бъде сигурна, че му е показала недвусмислено яростта си. Пол Фишер официално отпадаше от списъка на еротичните й фантазии.

Рейнолдс рязко отби към изхода от магистралата, зави наляво по Брадък Роуд и задмина няколко закъснели коли, докато най-сетне навлезе в тихия квартал, където бе живял нейният загинал колега. Когато наближи, тя намали скоростта. Къщата беше тъмна, на алеята отпред имаше само една кола. Рейнолдс спря край тротоара, слезе и изтича към вратата.

Ан Нюман навярно бе чакала на прозореца, защото отвори още преди Рейнолдс да натисне звънеца.

Ан не се опита да завърже любезен разговор или да предложи на Рейнолдс нещо за пиене. Поведе я право към една малка стая в дъното, подредена като кабинет, с бюро, метален шкаф за документи, компютър и факс. По стените висяха бейзболни карти в рамки и други спортни забележителности. Върху бюрото бяха подредени купчинки сребърни долари, всеки един в кръгла пластмасова кутийка с етикетче.

— Преглеждах кабинета на Кен. И аз не знам защо. Просто си мислех…

— Не е необходимо да обясняваш, Ан. Няма установени правила за онова, което преживяваш.

Рейнолдс видя как Ан Нюман бързо избърса сълза от лицето си. Очевидно клетата жена едва се крепеше. Беше облечена в стар халат, с неизмита коса, подпухнали и зачервени очи. Навярно до вчера не бе имала по-трудно решение от това какво да сготви за вечеря. Господи, как се променят нещата за броени секунди! Не само Кен Нюман бе загинал. Заедно с него си отиваше и частица от Ан. Само че тя трябваше да продължи да живее.

— Открих тези албуми. Досега изобщо не знаех за тях. Бяха в кашон заедно с други неща. Знам, че може да изглежда нередно, но… ако това помогне да разбереш какво се е случило с Кен… — За момент гласът й заглъхна и няколко сълзи капнаха върху протритата стара корица на албума. — Стори ми се, че трябва да те повикам — изрече накрая Ан с прямота, от която Рейнолдс изпита едновременно болка и облекчение.

— Знам, че ти е ужасно трудно. — Рейнолдс погледна албума. Не искаше да разтегля този разговор повече от необходимото. — Може ли да видя какво си открила?

Ан Нюман седна на малкото канапе и отвори албума. Под прозрачния пластмасов калъф на страницата Рейнолдс видя голяма снимка на група мъже с пушки и ловни костюми. Между тях беше и Кен Нюман. Ан извади снимката и разкри отдолу сгънато листче и малък ключ. Подаде двата предмета на Рейнолдс и я погледна втренчено.

Листчето се оказа разписка за сейф в една местна банка. Ключът вероятно беше от сейфа.

Рейнолдс се озърна към Ан.

— Не знаеше ли за това?

Ан Нюман поклати глава.

— Имаме сейф. Но не в тази банка. И това не е всичко.

Рейнолдс отново погледна разписката и изведнъж трепна. Името на наемателя не беше Кен Нюман. И адресът не съвпадаше.

— Кой е Франк Андрюс?

Ан Нюман изглеждаше готова да се разридае всеки момент.

— Господи, нямам представа.

— Споменавал ли е Кен това име?

Ан поклати глава.

Рейнолдс въздъхна. Ако Нюман бе наел сейф под измислено име, трябваше му и още нещо. Тя седна на канапето до Ан и стисна ръката й.

— Откри ли документ с името Франк Андрюс?

В очите на измъчената жена бликнаха сълзи и сърцето на Рейнолдс се сви от състрадание.

— Искаш да кажеш със снимката на Кен? За да докаже, че той е този Андрюс?

— Да, това искам да кажа — потвърди тихо Рейнолдс.

Ан Нюман бръкна в джоба на халата си и извади шофьорска книжка, издадена във Вирджиния. Името беше Франк Андрюс. Както бе прието във Вирджиния, номерът на книжката съвпадаше с този на социалната осигуровка. А от малката снимка гледаше лицето на Кен Нюман.

— Мислех лично да проверя сейфа, но после разбрах, че няма да ми разрешат. Не съм вписана в документа. И не бих могла да обясня, че е на съпруга ми, защото е нает под чуждо име.

— Знам, Ан, знам. Добре направи, че ме повика. Кажи, къде точно намери шофьорската книжка?

— В друг албум. Естествено, това не са семейните албуми. Тях съм ги прелиствала хиляди пъти. Тези тук бяха на Кен и неговите приятели. Всяка година ходят на ловни пътешествия. Кен умее да снима. Не знаех, че събира тези снимки в албуми. Освен това не ме интересуваха толкова, нали разбираш. — Тя се загледа тъжно към отсрещната стена. — Понякога имах чувството, че Кен е по-щастлив с приятелите си на лов или на карти, отколкото у дома.

Ан бързо въздъхна, притисна устата си с длан и наведе глава. Рейнолдс усети, че тя всъщност не е имала намерение да разкрива семейните си проблеми пред страничен човек. Помълча. Опитът й подсказваше да остави Ан Нюман да се пребори сама. След минута жената заговори отново.