Да спасиш свидетел

Влязоха вътре. Лий грабна чантата си и последва Фейт към горния етаж. Изкъпа се и облече чисти панталони, фланелка и мокасини на бос крак, защото бе забравил да вземе чорапи. Реши да не си суши косата. Неволно хвърли поглед към огледалото. Новата къса прическа не му стоеше зле. Дори го подмладяваше с няколко години. Лий се плесна по коремните мускули и изпъчи гърди пред огледалото.

— Да бе, разбрах те — заяви той на отражението си. — Само че, първо, не ти се полага, второ, дамата и бездруго не е твой тип.

Излезе от стаята и тъкмо се канеше да слезе по стълбището, когато изведнъж спря.

Спалнята на Фейт беше в другия край на коридора. Оттам още долиташе шумът на душа. Навярно се наслаждаваше на горещата вода след дългото пътуване. Трябваше да й се признае, че издържа геройски, почти без да се оплаква. Мислейки за това, Лий неусетно започна да пристъпва по коридора, защото внезапно му бе хрумнало, че точно в този момент тя може да се измъква през задната врата, използвайки пуснатия душ, за да го заблуди. Като нищо можеше да се окаже, че е поръчала кола под наем и смята да го зареже сам с неприятното бъдеще. Дали и в това приличаше на баща си — да изчезва тихичко посред нощ, когато стане напечено?

Той почука на вратата.

— Фейт. — Не чу отговор и почука по-силно. — Фейт. Фейт! — Водата продължаваше да тече. — Фейт! — изрева той.

Опита вратата. Беше заключена. Отново изкрещя нейното име и заблъска с всичка сила.

Канеше се да хукне надолу по стълбището, когато чу стъпки, и вратата рязко се отвори. Фейт застана на прага с провиснала пред лицето мокра коса. По краката й се стичаха струйки вода, а кърпата, която държеше, едва я прикриваше само отпред.

— Какво? — попита тя. — Какво става?

Лий неволно се вгледа в изящните кости на раменете й, стегнатите ръце и разголената шия, на която би могла да завиди Одри Хепбърн. После очите му плъзнаха към бедрата и той бързо стигна до извода, че ръцете й изобщо не могат да се сравняват с краката.

— По дяволите, какво става, Лий? — сърдито запита тя.

— А, просто се чудех… дали искаш аз да приготвя вечерята.

Тя го гледаше изумено и по килима около краката й се образува локвичка. Когато опита да се омотае с мократа кърпа, малките й твърди гърди се очертаха отчетливо под влажния плат. В този момент Лий сериозно се запита дали да не си пусне още един душ, само че този път със студена вода, та някоя друга част от анатомията му да придобие цвета на очите.

— Щом искаш — отсече тя и затръшна вратата под носа му.

— Много добре — промърмори Лий на затворената врата.

Слезе долу и огледа съдържанието на хладилника. След като реши какво да е менюто, той започна да вади продукти и съдове. Живееше сам толкова отдавна, че след години хранене по закусвални накрая бе решил да се научи да готви. Смяташе тази дейност не само за приятна, но и за здравословна — очакваше да живее двайсетина години по-дълго, след като очисти артериите си от мазнините. Е, поне така се надяваше, преди да срещне Фейт Локхарт. Сега шансовете му за дълъг живот намаляваха драстично.

Лий сложи в тавичка рибено филе, заля го с разтопено масло и изчака да попие. После добави чесън, лимонов сок и други тайнствени подправки, предавани в рода Адамс от поколение на поколение. Сложи рибата да се пече, сетне наряза домати и италианско сирене, подреди ги върху голямо блюдо и поръси отгоре зехтин. След това направи салата, наряза една френска франзела, намаза филийките с масло, добави чесън и ги сложи в долната фурна. Подреди на масата чинии, прибори и ленени салфетки, които намери в едно чекмедже. Имаше и свещи, но му се стори лекомислено да ги пали. Не бяха на меден месец, а се криеха от общонационално издирване.

Отвори вградения винарски шкаф до хладилника и извади бутилка студено бяло вино. Докато наливаше, Фейт слезе по стъпалата. Беше с разкопчана джинсова риза, бяла тениска, тесни бели панталони и червени сандали. Лий забеляза, че не се е гримирала, или поне така му се стори. На китката й потрепваше сребърна гривна. Беше си сложила и издължени тюркоазени обици.

Тя огледа изненадано кухнята.

— Мъж, който умее да стреля, да се измъква от ФБР и отгоре на всичко да готви. Изненадите около теб нямат край.

Той й подаде чаша вино.

— Вкусна трапеза, спокойна вечер и след това се захващаме със сериозната работа.

Фейт го изгледа хладно.

— Не оставяш нищо недоизказано.

— И това е един от талантите ми — отвърна той и отиде да провери рибата, а Фейт пристъпи до стъклената стена и се загледа навън.

Вечеряха мълчаливо. И двамата се чувстваха малко неловко, след като вече бяха стигнали до целта. Но знаеха, че тепърва им предстои най-трудното.

След вечеря Фейт настоя да разтреби кухнята, а Лий включи телевизора.

— Казаха ли нещо за нас в новините? — попита Фейт.

— Засега не. Но би трябвало да споменат за убития агент на ФБР. Слава богу, дори и в днешното калпаво време това е рядко събитие. Утре ще купя вестник.

Фейт приключи с разтребването, наля си още една чаша вино и отиде при него.