Да спасиш свидетел

Вътре Лий си купи деветмилиметров полуавтоматичен „Смит енд Уесън“ с пълнител за петнайсет патрона. „Полуавтоматичен“ означаваше, че при всеки изстрел автоматично се зарежда нов патрон, но за да стреляш пак, трябва повторно да натиснеш спусъка. Лий купи също така кутия патрони и комплект за почистване, после се върна на паркинга.

Докато прибираше пистолета и патроните в багажника на мотоциклета, Фейт го гледаше втренчено.

— По-сигурен ли се чувстваш сега? — сухо попита тя.

— В момента не бих се чувствал сигурен дори между стотина агенти от ФБР в сградата Хувър. Чудно защо ли.

По тъмно пристигнаха в Дък, Северна Каролина, и Фейт обясни на Лий как да стигне до къщата в Пайн Айлънд. Когато спряха отпред, Лий се втренчи в грамадната сграда, свали шлема си и се обърна към нея.

— Не беше ли казала, че е малка?

— Не, струва ми се, че ти я нарече така. Аз само казах, че е уютна.

Тя слезе от хондата и се разкърши. Цялото тяло я болеше.

— Сигурно е към петстотин квадрата — промърмори Лий.

Той продължаваше да се взира в триетажното дървено здание с два високи каменни комина и покрив от кедрови дъски. Широки тераси обикаляха втория и третия етаж като в стара плантаторска къща. Имаше островърхи кулички, остъклени стени и огромни лехи с декоративни тропически храсти. Пред очите на Лий изведнъж се включиха автоматичните поливачки и в същото време засия скритото осветление на градината. Някъде изотзад долиташе глухият шум на прибоя. Къщата се намираше в края на тихо отклонение от пътя, макар че докъдето стигаше погледът, покрай плажа се простираха подобни сгради, боядисани в жълто, синьо, зелено или сиво. Въздухът все още беше топъл и леко влажен, но вече наближаваше ноември и всички останали къщи пустееха.

— Не съм изчислявала квадратурата — каза Фейт. — Давам я под наем от април до септември. Ако те интересува, така покривам ипотеката и печеля чисто около трийсет хиляди на година. — Тя свали шлема, плъзна пръсти през потната си коса и добави: — Сега искам да се изкъпя и да хапна нещо. Кухнята би трябвало да е заредена. Можеш да оставиш мотоциклета в гаража.

Фейт отключи предната врата и влезе. Лий откара хондата в едното отделение на двойния гараж и внесе чантите в къщата. Отвътре тя изглеждаше още по-грамадна. Той с облекчение забеляза, че има алармена инсталация. Огледа се наоколо — високи тавани, греди и ламперия от лакирано дърво, огромна кухня, италиански плочки на пода, фантастично скъпи берберски килими. Преброи шест спални и седем бани, а на задната веранда откри джакузи, в което спокойно можеха да се плискат поне шестима пийнали гости. Имаше три камини, едната от тях газова. Пухкавите тапицирани мебели и плетените ракитови кресла сякаш бяха създадени специално да изкушават за сладка дрямка.

Лий отвори остъклената врата до кухнята, излезе на терасата и погледна надолу към вътрешния двор. Там бе разположен бъбрековиден басейн. Хлорираната вода искреше в блясъка на вградените лампи. Автоматичен чистач бавно пълзеше по повърхността, засмуквайки буболечки и паднали листа.

Фейт излезе при него.

— Тази сутрин заръчах на хората да си тръгнат и да оставят всичко включено. Те поддържат басейна през цялата година. Къпала съм се гола през декември. Разкошно е.

— В другите къщи май няма жива душа.

— Някои области от крайбрежието са претъпкани по девет или дори десет месеца в годината, ако времето е хубаво. Но през този сезон има опасност от урагани, а районът е доста скъп. Наемите са баснословни дори извън сезона. Нормално семейство не би дошло, само понякога се събират по-големи групи, за да наемат заедно някоя къща. По това време най-често идват собствениците. Но и те обикновено отскачат насам само през почивните дни, защото децата са на училище. През делниците е пусто.

— Точно така ми харесва.

— Ако искаш да поплуваш, басейнът е с топла вода.

— Не си нося бански.

— И не си падаш по нудизма, а? — Тя се усмихна и изпита облекчение, че в тъмното не може да види очите му. Ако я стрелнеше точно сега с онзи невинен син поглед, можеше да го блъсне в басейна, да се хвърли след него и да прати всичко друго по дяволите. — В града има доста магазинчета за плажни принадлежности. Аз съм си оставила дрехи тук, тъй че нямам проблеми. Утре ще ти купим това-онова.

— Мисля, че ми стига каквото донесох.

— Не ти се иска да излизаш навън, нали?

— Просто не ми се вярва да останем за дълго тук.

Фейт погледна дъсчените пътеки, които водеха през дюните към ревящия прибой на Атлантическия океан.

— Кой знае… Според мен най-приятно се спи край морето. Няма нищо по-успокояващо от шума на вълните. Във Вашингтон не мога да спя. Имам прекалено много тревоги.

— Странно, аз пък спя чудесно.

Тя го изгледа сърдито.

— Всеки с вкусовете си.

— Какво ще вечеряме?

— Първо ще се изкъпем. Можеш да се настаниш в голямата спалня.

— Къщата си е твоя. Аз мога да спя и на дивана.

— Би било глупаво при шест свободни спални. Предлагам ти да се настаниш в дъното на коридора. Оттам има изход към задната веранда. Ако искаш, пусни си едно джакузи. Дори и без бански. Не се безпокой, няма да надничам.