Да спасиш свидетел

— Обикновено предпочитам да се срещна с клиента и да опозная задачата, преди да приема.

— Но не и сега.

— Беше трудно да уредя среща, след като не знаех кой ме е наел.

— Затова, вместо да върнеш парите, прие предложението и започна да ме следиш… слепешком.

— Не виждах нищо лошо в това да те следя.

— Но можеха да те използват, за да стигнат до мен.

— Не забелязах да се укриваш. Както вече ти казах, допусках, че става дума за любовна интрига. Когато влязох в къщата, разбрах, че не е така. Останалите събития потвърдиха този извод. Друго не знам.

Фейт погледна към океана, към хоризонта, където се сливаха вода и небе. Кой знае защо, този всекидневен зрителен сблъсък донякъде я успокои. Обнадеждаваше я, макар че нямаше никакви основания за надежда. Освен може би мъжа, седнал до нея.

— Да се прибираме — предложи тя.

32.

Влязоха в просторната всекидневна. Фейт взе дистанционното управление, натисна един бутон и в газовата камина лумнаха пламъци. Тя си наля още една чаша вино, предложи и на Лий, но той отказа. Двамата седнаха на мекия диван.

Фейт отпи глътка и се загледа унесено през прозореца.

— Вашингтон представлява най-разкошната, най-огромната баница в цялата история на човечеството. И всеки на този свят иска да си отреже от нея. Има хора, които държат ножа за баницата. Искаш ли парченце, трябва да минеш през тях.

— И тук се намесвате вие с Бюканън, нали?

— Аз живеех и дишах за кариерата си. Работех денонощно. Просто не мога да ти опиша колко подробности и нюанси, колко проницателност, интуиция, кураж и упорство изискваше работата ни. — Тя остави чашата и се обърна към Лий. — Бях намерила страхотен учител в лицето на Дани Бюканън. Той не губеше почти никога. Това е поразително, не мислиш ли?

— Според мен е поразително да не губиш в каквото и да било. Не всички можем да бъдем като Майкъл Джордан.

— Можеш ли в професията си винаги да гарантираш добър резултат на клиента?

Лий се усмихна.

— Ако можех да предсказвам бъдещето, щях редовно да си купувам билет от лотарията.

— Дани Бюканън можеше да гарантира бъдещето.

Лий престана да се усмихва.

— Как?

— Който контролира пазителите на портата, контролира и бъдещето.

Лий бавно кимна.

— Значи е плащал на хора в правителството?

— Далеч по-изтънчено, отколкото са го вършили досега.

— Гарантирал е на конгресмените постоянна заплата, така ли?

— Всъщност те вършеха всичко безплатно.

— Как така?

— Докато напуснат поста си. След това Дани им предоставяше безброй блага. Високоплатени постове без никакви задължения в основани от него компании. Доходи от частни акционерни пакети и пари в брой от напълно законни предприятия за уж извършени услуги. Биха могли да играят голф по цял ден, да завъртят един-два телефона, да проведат някоя среща и да си живеят като крале. Дявол да го вземе, това е просто страхотно за тях. Знаеш колко се вълнуват американците за старините си. Дани ги караше здравата да се изпотят, докато са в Конгреса, но щеше да им осигури най-прекрасните старини на света.

— Колко от тях са се „пенсионирали“ досега?

— Нито един. Но всичко е вече подготвено. Дани се занимава с това едва от десет години.

— Бил е във Вашингтон доста по-дълго.

— Не, искам да кажа, че подкупва политиците само от десет години. Преди това дейността му беше много по-печеливша. Откакто започна изпълнението на своя личен план, доходите му рязко спаднаха.

— Аз пък си мислех, че гарантираните резултати би трябвало да му носят повече приходи.

— През последните десет години той се занимава почти изцяло с благотворителност.

— Доста дълбоки джобове трябва да има.

— В момента Дани е почти разорен. Наложи се отново да поемем богати клиенти, за да продължим дейността си. Според плана колкото по-дълго работят неговите хора, толкова повече ще получат след това. А тъй като нищо не получават, преди да напуснат поста си, рискът да бъдат заловени спада значително.

— Изглежда, имат голямо доверие на Бюканън.

— Сигурно му се е налагало да им представи доказателства за сладкото бъдеще. Но той наистина е честен човек.

— Като всички мошеници, нали? Можеш ли да посочиш някои имена от неговата пенсионна програма?

Фейт го изгледа подозрително.

— Защо?

— Просто ми е интересно.

Тя спомена две имена.

— Поправи ме, ако греша, но това не са ли вицепрезидентът на Съединените щати и говорителят на Камарата на представителите?

— Дани не работи на средно ниво. С вицепрезидента всъщност се познават още от времето, когато онзи беше дребна риба в Конгреса. Но никога не отказва, щом Дани го помоли да вдигне телефона и да притисне някого.

— Боже мой, Фейт. За какво ви е тази тежка артилерия? Да не въртите бизнес с военни тайни?

— Не, с нещо далеч по-ценно. — Тя вдигна чашата. — Ние сме представители на най-бедните хора в света. На африканските нации доставяме хуманитарни помощи — храни, лекарства, дрехи, селскостопанска техника, сортови семена, системи за обезсоляване на водата. В Латинска Америка осигуряваме пари за ваксини и медикаменти. Изнасяме противозачатъчни средства, стерилни спринцовки и здравна информация за най-бедните държави.

Лий я погледна скептично.