Да спасиш свидетел

— Преди около година парите на Дани взеха да привършват. Прекалено голяма част от разноските покриваше от собствения си джоб. Нашите клиенти не можеха да му платят нищо. А трябваше да влага твърде големи суми в тези „спестовни влогове“, както ги наричаше. Дани гледаше много сериозно на тази работа. Казваше, че е като касиер на нашите хора. Всичко, което е обещал, трябва да бъде изпълнено — до последния цент.

— Честност между крадци.

Фейт не обърна внимание на подигравката.

— Точно тогава Дани ми поръча да се заема с по-доходни клиенти, докато той продължава основната работа. Предложих му да продам двете си къщи и да вложа парите, но той не се съгласи. Каза, че съм направила достатъчно. — Тя поклати глава. — Може би все пак ще се наложи да ги продам… повярвай ми, помощта никога няма да е достатъчна.

Фейт замълча и Лий търпеливо изчака. След малко тя се обърна към него.

— Наистина свършихме много добра работа.

— Какво искаш, Фейт? Да избухна в овации ли?

В очите й пламна гняв.

— Защо не вземеш да яхнеш онзи глупав мотоциклет и да се пръждосаш от живота ми?

— Добре де — спокойно отвърна Лий, — ако имаш толкова високо мнение за онова, което си вършила, как така изведнъж стана свидетел на ФБР?

Фейт закри лицето си с длани, сякаш беше готова да се разплаче. Когато го погледна отново, бе толкова разстроена, че гневът на Лий мигновено се изпари.

— От известно време Дани се държеше странно. Подозирах, че може някой да го преследва. Това ме изплаши ужасно. Не исках да ида в затвора. Постоянно го питах какво има, но той не желаеше да говори. Стана затворен, държеше се параноично, накрая дори ме помоли да напусна фирмата. За пръв път от много време насам се чувствах толкова самотна. Сякаш отново бях загубила баща си.

— И тогава отиде във ФБР да сключиш сделка. Продаде Бюканън, за да се спасиш.

— Не! — възкликна тя. — Никога!

— Тогава какво?

— Преди около три месеца в новините се вдигна голям шум около поредния успех на ФБР. Бяха разкрили много сериозен случай на корупция — един оръжеен производител подкупил неколцина конгресмени, за да му помогнат да получи голяма държавна поръчка. Двама служители от кантората на производителя се свързали с ФБР и съобщили какво става. Всъщност и те самите били участници в заговора, но получили съдебен имунитет заради съдействието и показанията си. Сделката ми се стори добра. Надявах се и аз да осигуря нещо подобно. Тъй като Дани не искаше да ми се довери, реших да действам сама. Вестниците споменаваха името на водещия агент по случая — Брук Рейнолдс. Обадих й се. Не знаех какво да очаквам от ФБР, но в едно бях сигурна: нищо нямаше да им кажа, нито имена, нито конкретни факти, докато не се ориентирам в ситуацията. А имах и с какво да ги притисна. За да успеят, трябваше им жив свидетел, който да знае всичко — дати, часове, имена, срещи, цели и данни от гласуванията.

— И Бюканън не знаеше какво правиш?

— Вероятно е знаел, щом нае човек да ме убие.

— Не сме сигурни дали е той.

— Я стига, Лий, кой друг може да бъде?

Лий си спомни двамата мъже, които бе видял на аерогарата. Устройството в ръцете на единия беше свръхмодерен въздушен пистолет. На семинар по борба с тероризма Лий бе виждал демонстрация как действа такова оръжие. Пистолетът и боеприпасите се произвеждаха изцяло от пластмаса, за да минават незабелязано през металодетектори. При натискане на спусъка зарядът от сгъстен въздух изстрелваше миниатюрна игличка, намазана или напълнена със смъртоносна отрова — талий, рицин или пък кураре, предпочитано от убийците на всички времена, защото действаше върху организма толкова бързо, че досега науката не бе успяла да открие противоотрова. Сред тълпата всичко ставаше мълниеносно и нападателят изчезваше още преди жертвата да падне мъртва.

— Продължавай — подкани я той.

— Предложих им да включат и Дани в сделката.

— Как реагираха те?

— Дадоха ми да разбера, че Дани е обречен.

— Не схващам логиката ти. Ако и двамата с Бюканън станете свидетели, кого ще преследва ФБР? Чуждите държави ли?

— Не. Техните представители не знаеха какво вършим. Както казах, парите не отиваха у правителствата. А организации като УНИЦЕФ или „Католическа помощ“ не биха допуснали дори и намек за подкупи. Дани беше техен доброволен и неофициален представител, но те нямаха представа какво върши. Той защитаваше интересите на петнайсетина подобни организации. Работата никак не беше лека. Всички те си имаха цели и действаха по метода на кръговия обстрел. Вместо да изберат няколко главни цели, предлагаха стотици решения по единични случаи. Дани създаде ред, накара ги да работят заедно и да се насочат към по-малко на брой, но по-всеобхватни решения. Показа им как да действат, за да постигнат успех.

— Добре, кажи ми срещу кого точно щеше да свидетелстваш?

— Срещу политиците, на които плащахме — отговори спокойно тя. — Те го правеха единствено заради парите. Изобщо не ги вълнуваше, че деца с мъртви очи живеят сред хепатитна зараза. Виждах това всеки ден по алчните им лица. Просто очакваха щедро възнаграждение… смятаха, че им се полага.