Да спасиш свидетел

— Значи, ако избягам с теб, ще получавам това всяка вечер. Като бисквитка за послушното куче.

— Ако това искаш…

Тя изведнъж отдръпна ръка и я отпусна върху чаршафа.

Лий не посегна отново към нея.

Най-сетне той отвори очи и съзря неописуемата печал в нейния поглед, остатъците от болка в напрежението на лицето и шията; болка, която той причини, а тя прие мълчаливо; видя върху бледите бузи отражението на собствените си безнадеждни сълзи. Те бяха като обгарящ огън, който някак проникваше през кожата му, стигаше до сърцето и го изпепеляваше.

Той се надигна и залитайки, тръгна към банята. Едва се добра до тоалетната, където бирата и вечерята изхвръкнаха далеч по-бързо, отколкото бяха влезли. После Лий се просна върху скъпите италиански плочки и потъна в забрава.

Събуди го усещането за мокра кърпа върху челото му. Фейт седеше зад него и държеше главата му в скута си. Беше облякла някаква тениска с дълги ръкави. Лий усещаше дългите й мускулести прасци и тънките, извити пръсти. Около кръста му бе омотана хавлия. Все още се чувстваше зле и зъбите му тракаха от студ. Фейт го прегърна и му помогна да се надигне, после да стане. Той видя, че е обут с гащета. Това навярно бе нейно дело; сам едва ли би могъл да се справи. Чувстваше се като минал през месомелачка. С нейна помощ се добра до леглото, тя му помогна да легне и го зави.

— Ще спя в друга стая — тихо каза Фейт.

Той мълчеше и не смееше пак да отвори очи. Чу я как се отдалечава към вратата. Миг преди да е излязла, каза:

— Съжалявам, Фейт.

Преглътна с усилие; имаше чувството, че езикът му е набъбнал колкото ананас.

Преди да затвори вратата, тя отговори съвсем тихо:

— Може да не повярваш, Лий, но аз съжалявам още повече.

34.

Брук Рейнолдс огледа спокойно салона на банката. Току-що бяха отворили и още нямаше клиенти. В някой друг живот би могла да оглежда мястото за предстоящ обир. Тази мисъл я накара неволно да се усмихне. Беше подготвила няколко варианта за действие, но младежът зад бюрото с табелка ЗАМЕСТНИК-УПРАВИТЕЛ облекчи задачата й.

Когато Рейнолдс се приближи, той надигна глава.

— С какво мога да ви услужа?

Щом видя значката от ФБР, очите му се разшириха и той изпъчи гърди, сякаш искаше да покаже, че е истински мъж под младежката външност.

— Има ли някакъв проблем?

— Необходима ми е вашата помощ, мистър Собъл — каза Рейнолдс, като погледна името върху табелката. — Става дума за текущо разследване на Бюрото.

— Разбира се, ще помогна, доколкото ми е по силите — отвърна той.

Рейнолдс седна срещу него и заговори спокойно и прямо:

— Разполагам с ключ за сейф във вашата банка. Открихме го в хода на разследването. Смятаме, че съдържанието на сейфа може да се окаже извънредно важно. Трябва да проверя какво е то.

— Разбирам. Но…

— Нося и документа за сейфа, ако това ще ви помогне.

Знаеше, че банкерите обичат всякакъв вид документи; колкото повече цифри и статистика има, толкова по-добре. Тя протегна листа през бюрото.

— Познато ли ви е името Франк Андрюс?

— Не — отвърна Собъл. — Но аз работя тук едва от седмица. Нали знаете, вечното уедряване на банките.

— Позната история; и правителството гледа да ореже излишните структури.

— Дано не се отнася и до вас. Голяма престъпност има в този град.

— Е, като банков управител вие сигурно виждате какво ли не.

Младежът се усмихна доволно и отпи глътка кафе.

— О, ако почна да ви разказвам…

— Да, не се съмнявам. Има ли начин да разберем колко често е идвал тук мистър Андрюс?

— Разбира се. Сега прехвърляме всички сведения в компютъра. — Той натрака на клавиатурата номера на сметката и изчака данните да бъдат обработени. — Искате ли кафе, агент Рейнолдс?

— Не, благодаря. Колко голям е този сейф?

Собъл погледна документа.

— Ако съдя по месечната такса, от най-големите — с двойна ширина.

— Значи може да побере много неща.

— Да, права сте. — Той се приведе напред и добави по-тихо: — Обзалагам се, че е свързано с наркотици, нали? Или с пране на пари. Посещавал съм курсове по тия въпроси.

— Съжалявам, мистър Собъл, нямам право да коментирам, докато тече разследването. Надявам се, че ме разбирате.

Той бързо се облегна назад.

— Да. Естествено. Всички си имаме правила… да знаете само с какви неща съм се сблъсквал.

— Предполагам. Излезе ли нещо на компютъра?

— А, да. — Собъл погледна екрана. — Доста често е идвал тук. Ако искате, мога да ви дам разпечатка.

— Благодаря, много ще ми помогнете.

След малко, докато слизаха към хранилището, Собъл започна да се тревожи.

— Питам се дали не трябва най-напред да уведомя началството. Нали разбирате, сигурен съм, че няма нищо нередно, но все пак правилата за сейфовете са извънредно строги.

— Разбирам ви, но смятах, че заместник-управителят е упълномощен да взима решения в подобни случаи. Няма да взема нищо, само ще прегледам съдържанието. И в зависимост от това, което открия, може би ще трябва да наложим запор върху сейфа. Не за пръв път се сблъскваме с такава ситуация. Поемам цялата отговорност. Не се тревожете.