Да спасиш свидетел

Най-объркваща бе именно купчината пари в сейфа. Защо да държи такава сума в кутия, където не се трупаше никаква лихва? Също толкова я озадачаваше и онова, което не бе открила. Когато Ан намина да провери докъде е стигнала, тя реши да попита направо.

— Не забелязах тук никакви вноски за изплащане на ипотека, нито пък разходи по кредитни карти.

— Нямаме ипотека. Тоест имахме — с трийсетгодишна разсрочка, но Кен направи допълнителни вноски и я изплати предварително.

— Браво на него. Кога беше това?

— Някъде преди три-четири години.

— А кредитните карти?

— Кен не ги признаваше. Купувахме всичко в брой. Уредите за дома, дрехите, дори колите. Нищо ново, винаги търсехме втора употреба.

— Много разумно. Така се пестят доста средства.

— Нали ти казах, Кен умееше да се справя с парите.

— Ако знаех, че е толкова опитен, щях да търся съвети от него.

— Искаш ли да прегледаш още нещо?

— Да, извинявай. Данъчните декларации за последните две-три години, ако ги пазите.

Сега Рейнолдс разбираше смисъла на голямата сума в сейфа. Щом Нюман плащаше всичко в брой, не беше необходимо да влага парите по сметка. Разбира се, за ипотеката, режийните и телефона му се налагаше да попълва чекове, тъй че трябваше да поддържа баланса си в банката. А за всички останали суми нямаше никакъв документ, сякаш банкнотите в сейфа изобщо не съществуваха. Парите в брой не оставят следи. И това означаваше, че данъчните служби няма как да узнаят за тях.

Нюман благоразумно не бе променил начина си на живот. Все същата стара къща, същите обикновени коли и нито следа от онези разточителни обиколки по магазините, които са погубили безброй крадци. А без ипотека и кредитни карти през ръцете му минаваха много пари в брой; на пръв поглед това би обяснило възможностите му редовно да инвестира в акции. Човек трябваше да се разрови задълбочено като Рейнолдс, за да открие истината.

Ан намери данъчните декларации за последните шест години в металния шкаф до стената. Бяха подредени също тъй добре, както и другите финансови документи. Един бърз поглед към обявените доходи за последните три години потвърди подозренията на Рейнолдс. В декларациите бе вписана само заплатата на Нюман заедно с някои дребни приходи от дивиденти и лихви.

Рейнолдс върна всичко на място и си облече палтото.

— Ан, много съжалявам, че трябваше да те безпокоя точно когато си имаш толкова тревоги.

— Нали аз те помолих за помощ, Брук.

Сърцето на Рейнолдс отново се сви от угризения.

— Е, не знам доколко успях да помогна.

Ан стисна ръката й.

— Можеш ли сега да ми кажеш какво става? Да не би Кен да е извършил нещо нередно?

— В момента мога само да ти кажа, че открих някои необясними неща. Няма да те лъжа, много съм разтревожена.

Ан бавно отдръпна ръка.

— Вероятно ще трябва да докладваш какво си открила.

Рейнолдс се вгледа в нея. По принцип би трябвало незабавно да отиде в СПО и да разкаже всичко. Официално Службата за професионална отговорност се водеше под шапката на Бюрото, но всъщност я ръководеха от Министерството на правосъдието. Тя се занимаваше с всички нарушения, извършени от служители на Бюрото. Говореше се, че СПО води разследванията много старателно, и от нейното име изтръпваха дори най-храбрите агенти на ФБР.

Да, от чисто техническа гледна точка случаят не представляваше трудност. Ех, ако можеше и животът да е толкова прост. Отчаяната жена пред Рейнолдс правеше нейното решение много по-сложно. В крайна сметка тя избра чисто човешката реакция и засега остави устава настрани. Кен Нюман щеше да бъде погребан като герой. Човекът бе работил като агент цели две десетилетия; заслужаваше поне това.

— Да, по някое време ще трябва да докладвам за разкритията си. Но не точно сега. — Тя помълча и стисна ръката на Ан. — Знам кога е погребението. Ще дойда с всички останали да изразя своята почит към Кен.

Рейнолдс сърдечно прегърна Ан, после си тръгна. Умът й работеше толкова трескаво, че се чувстваше леко замаяна.

Ако Кен Нюман бе взимал подкупи, това бе почнало отдавна. От него ли бе изтекла информация за разследването? Беше ли продавал и други сведения? Дали работеше на „свободна практика“ — за онзи, който плаща най-много? Или редовно предаваше информация на някаква определена група? Ако да, интересуваше ли се тази група от Фейт Локхарт? В случая бяха замесени чуждестранни интереси. Знаеха това от Локхарт. Това ли бе ключът към загадката? Дали Нюман не бе работил през цялото време за някое чуждо правителство, случайно замесено в плановете на Бюканън?

Тя въздъхна. Случаят растеше като лавина, превръщаше се в нещо толкова страшно, че й се искаше да избяга у дома и да се завие презглава. Но все пак реши да подкара към службата и да продължи да дълбае този случай, както стотици други през изминалите години. Досега победите й надхвърляха пораженията. В нейния занаят човек не можеше да се надява на нещо повече.

35.