Да спасиш свидетел

Рейнолдс стана да си върви, но Фишер й прегради пътя.

— Пистолетът и удостоверението. Веднага.

Рейнолдс извади двата предмета и му ги подаде. Имаше чувството, че я заставят да се откаже от собствените си деца. Погледна победоносната усмивка на Фишер.

— Хей, Пол, недей да се радваш чак толкова открито. Така поне малко ще си спестиш срама, когато ме възстановят.

— Да те възстановят ли? Голям късмет ще имаш, ако довечера не си зад решетките. Но засега държим да запазим пълна секретност по случая. А ако се каниш да бягаш, знай, че ще те държим под око. Затова не се и опитвай.

— И през ум не ми минава. Искам да съм тук, за да ти видя физиономията, когато дойда да си прибера значката и пистолета. Не бой се, няма да те карам да ми целуваш задника.

Рейнолдс тръгна по коридора и напусна сградата. Струваше й се, че цялото Бюро е приковало погледи в нея.

37.

Лий се събуди преди Фейт, изкъпа се, облече чисти дрехи и застана до леглото да я погледа как спи. За няколко секунди си позволи да забрави всичко друго освен великолепната нощ. Знаеше, че тя е променила живота му завинаги, и тази мисъл го плашеше до смърт.

Той слезе долу малко по-бавно от друг път. Отдавна не бе имал такава мускулна треска. И не само от танците. Влезе в кухнята и сложи кафе. Докато то се вареше, Лий пак се замисли за снощи. Чувстваше се дълбоко обвързан с Фейт Локхарт. Някои можеха и да го смятат за старомодно, но поне що се отнасяше до Лий, да спиш с една жена означаваше, че изпитваш искрени чувства към нея.

Той си наля чаша кафе и излезе да седне на верандата пред кухнята. Денят беше топъл и слънчев, но откъм хоризонта се задаваха черни облаци. Малкият двумоторен самолет бе изпреварил бурята и се готвеше за кацане с нов товар от пътници. Фейт му бе казала, че през лятото понякога има до десет полета дневно. Извън сезона ги намалявали до три — сутрин, обед и рано привечер. Досега нито един от пътниците не бе дошъл да се настани на тяхната улица. Всички потегляха към други места, което напълно задоволяваше Лий.

Отпивайки кафето на малки глътки, стигна до извода, че макар да познава Фейт само от няколко дни, наистина изпитва дълбоки чувства към нея. В края на краищата по света се случват и по-странни неща. Обичаше ли Фейт Локхарт? Знаеше, че в момента не иска да се разделя с нея. Искаше да я закриля от злото. Искаше да я прегръща, да й посвети всяка своя минута и… да, да се отдава на енергичен секс с нея толкова често, колкото може да издържи. Означаваше ли това, че е влюбен?

От друга страна, тя бе участвала в заговор за подкупване на държавни служители; издирваха я не само от ФБР, но и други опасни хора. Да, помисли той с въздишка, нещата бяха станали много объркани. А в най-близко време им предстоеше да заминат незнайно накъде. Едва ли биха могли да отидат в църква или дори при мировия съдия, за да се оженят. Точно така, отче, ние сме бегълците. Молим ви да побързате.

Лий извъртя очи към небето и се плесна по челото. Сватба! Може и да му се искаше нещо такова, но какво мислеше Фейт? Кой знае дали не си падаше само по връзките за една нощ, макар че всичко видяно досега го караше да отхвърля подобна мисъл. Обичаше ли го? Може би просто бе увлечена, омаяна от ролята му като неин закрилник. Миналата нощ можеше да се обясни с алкохола, с опиянението от дебнещата опасност или пък с припламнало сладострастие. А Лий нямаше намерение да я пита какво чувства. Тя и без това си имаше предостатъчно грижи.

Той насочи мислите си към близкото бъдеще. Дали най-разумният план бе да пътуват с мотоциклет през цялата страна чак до Сан Диего? А след това към Мексико и Южна Америка? Обзе го остро чувство за вина, когато си помисли за близките, които щеше да изостави. После му хрумна още нещо — какво ли щяха да си помислят? Какво щеше да стане с неговата репутация? Ако избягаше, щеше косвено да се признае за виновен. А ако ги хванеха по време на бягството, кой щеше да им повярва?

Той се отпусна на стола и внезапно замисли съвсем различна стратегия. Преди няколко минути бягството изглеждаше най-разумно. По разбираеми причини Фейт не искаше да се върне и да вкара Бюканън в затвора. Лий също нямаше особено желание за това, след като бе узнал защо е подкупвал политиците. Дани Бюканън вероятно заслужаваше не затвор, а най-гръмогласна похвала. И точно тогава в главата му взе да се оформя идея.

Лий влезе и взе клетъчния си телефон от масичката за кафе. Беше сключил дългосрочен договор с извънредно изгодни условия, тъй че вече рядко използваше обикновен телефон. Апаратът имаше вграден телефонен секретар, приемник за писмени съобщения и устройство за идентифициране на отсрещния номер. Разполагаше дори с информационен канал, по който можеше да провери последните новини или курса на акциите, макар че изобщо не притежаваше акции.