Дар от Земята

Всички мълчаха, включително и Мат. Защо да задава въпроси, на които никой не знае отговора?

— Накъде да вървим? — попита някой.

— Добре казано. Ако се измъкнете, насочете се към кораловите къщи в южната част на плато Алфа. Нещо друго?

Нямаше нищо друго. Мат си помисли, че макар объркани и невъоръжени, деветдесет бунтовници бяха сила, която можеше да постигне много. А и Хари Кейн беше роден водач.

Лени се освободи от обятията му, но продължаваше да го държи за ръка. Едва сега Мат почувства увисналите на китките му белезници. Можеха да му попречат. Към него се приближи Джей Худ, дрехите му бяха в пълен безпорядък. Той стисна ръката на Мат и се ухили, но жизнерадостното му изражение някак не се съчетаваше със страха в очите, а и не бързаше да му пусне ръката. Имаше ли поне един човек в помещението, който да не изпитваше ужас? И да имаше, това не беше Мат. Той извади от джоба си ултразвуковия генератор.

— Излизаме — нареди Хари Кейн и бутна вратата с рамо. Останалите го последваха в плътен поток.

— Ще ви отнема само минутка, Уотс — Исус Пиетро се отпусна лениво във фотьойла. Обичаше загадките и очакваше с наслаждение да се позанимава с поредната. — Искам съвсем подробно да ми опишете, какво е станало снощи, започвайки от позвъняването на Хобарт.

— Няма никакви подробности, сър — на старши сержант Уотс му бе омръзнало да повтаря едно и също. Отговаряше малко заядливо. — Пет минути след вашето обаждане позвъни и каза, че задържал нарушител. Наредих му тутакси да го доведе в моя кабинет. Чаках, но не се появи. В края на краищата тръгнах към вратата. Там открих Хобарт, но без нарушителя и освен това не можеше да ми обясни какво се е случило. Наложи се да го пратя в ареста.

— Поведението му е било загадъчно и в друг аспект. Затова ви питам: защо не потърсихте пазача по-рано?

— Сър?

— Между другото, вашето поведение е не по-малко загадъчно от неговото. Откъде ви дойде на ум, че на Хобарт ще му е нужен поне половин час, за да стигне до вашия кабинет?

— Ох! — изстена Уотс. — Ами, той ми каза, че онази птичка кацнала пред вратата и започнала да я блъска с камък. А когато не се появи веднага, аз реших, че вероятно се е забавил за да разпита нарушителя, да разбере какво е искал. В края на краищата, ако Хобарт веднага го беше довел при мен, никога нямаше да узнае защо е чукал по вратата.

— Напълно логично. А на вас кога ви хрумна, че „птичката“ може да е нападнала нашия човек?

— И през ум не ми е минавало. Хобарт беше въоръжен е ултразвуков пистолет.

— Уотс, вие някога излизали ли сте с нас на набег?

— Не, сър. Как бих могъл?

— След вчерашното нападение на един от нашите му бяха разбили носа. Той също беше въоръжен с пистолет.

— Т-така е, с-сър, но това все пак е било н-набег.

Исус Пиетро въздъхна.

— Благодаря ви, старши сержант. Можете да си вървите. Всеки момент ще доведат вашата „птичка“.

Уотс напусна кабинета с явно облекчение.

Както върви, мислеше Исус Пиетро, май ще се окаже, че цялата охрана на Болницата възприема оръжието като средство за абсолютна власт. И откъде тази идея? Съвсем естествено — Болничната охрана никога не участва в набези срещу бунтовниците. Повечето от тях почти не са срещали жив колонист, освен в безсъзнателно състояние. От време на време Исус Пиетро провеждаше учения, но и при тях, ролята на бегълци играеха други полицаи. Те не се противяха — щадящото оръжие не причиняваше никакви неприятни усещания. Но човекът с пистолет бе неизменният победител в двубоя. Целият опит на полицаите говореше, че пистолетът е силата, с която всеки трябва да се съобразява — и най-вече невъоръженият колонист.

Какво да се прави? Да редува полицаите от редовните части с охраната на Болницата? Не, неговите елитни момчета ще се вкиснат тук.

Какво всъщност го безпокои? Нима някой би дръзнал да нападне Болницата? Никога на плато Алфа. Колонистите не разполагаха с достатъчно сили, за да се доберат до тук.

Но Келер се беше прокраднал.

Исус Пиетро вдигна слушалката.

— Янсен, проверете кой е охранявал снощи моста Алфа-Бета. Събудете ги и ги пратете тук.

— За това ще са нужни най-малко петнадесет минути, сър.

— Не възразявам.

Как Келер се е прокраднал през мостовете? На плато Гама е имало една скрита въздушна кола, но тя беше унищожена. Ами ако някой го е докарал до тук? Или… колонистите са се научили да боравят с автопилота?

И къде, слава на Мъгливите Демони, се губеше Келер?

Исус Пиетро започна да кръстосва нервно из кабинета. Нямаше никаква причина за безпокойство, но независимо от това той се безпокоеше. Инстинкт? Той не вярваше, че притежава инстинкти. Интеркомът произнесе с гласа на секретарката:

— Сър, да сте викали двама полицаи?

— Охраната на моста?

— Не, сър. Вътрешната охрана на Болницата.

— Не съм.

— Благодаря.

Щрак.

Снощи нещо беше задействало наземната сигнална инсталация. Не е било заек. Може би отначало Келер е направил опит да прескочи стената. Ако нощната смяна го е пропуснала в охраняемия периметър, а след това му е позволила да избяга — ще им смъкне по три кожи от гърбовете!

— Сър, полицаите настояват, че са били повикани от вас.