Дар от Земята

Най-малкото — всеки път да освобождават Келер.

А в коридорите сигурно вече е пълно с побъркани от страх колонисти.

Виж, това наистина е лошо. Полицаите-изпълнители имат причини да ползват щадящи оръжия, бунтовниците — никакви. Те ще избият всички, които им се изпречат на пътя.

Той си припомни бронираните врати и вградените ултразвукови излъчватели. Ако разположените в коридорите капани свършат своето, скоро бунтът ще е укротен. Но ако Синовете на Земята вече са извън сградата…

Тогава щетите, които ще причинят, са непредсказуеми.

— Тръгвайте с мен — нареди Исус Пиетро на двамата полицаи. — Пригответе оръжието за стрелба — подхвърли той през рамо.

Полицаите се освободиха от вцепенението си и се втурнаха по петите му. Нямаха ни най-малка представа какво се е случило, но Исус Пиетро не се съмняваше, че видят ли колонист, ще се сетят да стрелят по него. Те щяха да са негови лични телохранители.

Дузина уплашени колонисти, двама от тях частично парализирани. Седем трофейни пистолета.

Мат остана прикрит зад ъгъла, подчинявайки се неохотно на заповедта на Бени. С него бяха двете жени — Лени и тигрицата на средна възраст със звучното име Лидия Хенкък. Тук бяха и двамата ранени — Джей Худ и Хари Кейн.

Мат жадуваше да вземе участие в схватката край автоплощадката, но бе принуден да се подчини на здравия разум. Тъй като бе единственият, който умееше да управлява въздушна кола, този път трябваше да се жертват другите.

Автоплощадката представляваше просторен, равен участък, покрит с ниско подстригана трева, способна да издържи дори когато я тъпчат непрестанно. Тук-там се виждаха прави, бели линии, които очертаваха отделните сектори за кацане. Горе-долу в центъра се намираха самите коли. Край тях дори сега се навъртаха хората от поддържащия персонал. Ниско над тревата се стелеше мъгла, която засега прикриваше бягащите в атака бунтовници.

Щурмовата група бе преминала половината от разстоянието, когато от стената на Болницата към тях насочиха ултразвуков излъчвател с размери на прожектор. Бунтовниците започнаха да се сипят като окосена трева. Същото стана и с механиците край въздушните коли. Полето изведнъж се осея с неподвижни тела, скрити под завесата на мъглата.

Мат побърза да скрие глава, когато видя, че прицелват големия излъчвател към ъгъла, където се криеше. Въпреки това почувства известно вцепеняване на ръката и рамото от същата страна.

— Дали да не почакаме, докато насочат вниманието си в друга посока и тогава да ги нападнем? — предложи той.

— Според мен, този път сме им в ръцете — рече Лени.

— Престани! — извика сърдито мисис Хенкък. Мат я познаваше едва от петнадесет минути, но никога досега не бе виждал по-гневно изражение. Тя беше едновременно ядосана, обемиста, привлекателна и естествена във всякаква ситуация. — Ще им бъдем в ръцете само тогава, когато ни пипнат!

— Понякога нещо пречи на хората да ме забележат — каза Мат. — Ако сте съгласни да рискувате, може и вас да ви прикрие, докато сте край мен.

— П’бъркан от н’прежение — промърмори почти неразбираемо Худ. Едното му око не изпускаше Мат. Хари също се беше свестил, но не помръдваше, нито говореше.

— Това е истина, Худ. Не зная как става, но е самата истина. Мисля, че е свързано с психичната сила.

— Всички, които вярват в психичната сила, са психопати.

— Обърнаха излъчвателя на другата страна — съобщи Лени.

— Ръката ми е парализирана. Лени, ти и мисис…

— Наричайте ме Лидия.

— Двете с Лидия вдигнете Худ и го нагласете някак си на лявото ми рамо. След това ще помогнете на Хари. Не се отдалечавайте от мен. Не се опитвайте да се криете. Трябва само да изминем разстоянието. Ако стрелят по нас, ще ви поднеса извиненията си, когато се отдаде подходящ случай.

— Изв’ни се с’га.

— Добре, Худ. Ужасно съжалявам, че ви убиха заради мен.

— Става.

— Да вървим.

Глава 7 Кървящото сърце

„КАТО ВИДЯТ това…“ — Исус Пиетро потрепери. Той забеляза, че собствената му охрана не смее да пристъпи прага, но и нямаха сили да се обърнат. „Като видят това, ще престанат да се предоверяват на пистолетите си.“

Защото часовоят във вивариума също е бил въоръжен с пистолет. Просто не бе успял да го извади навреме.

Втора възможност не е имал.

Сега приличаше на разплискан транспортен резервоар от органната банка.

Хобарт, убит в другия край на вивариума, не изглеждаше по-добре. Исус Пиетро бе завладян от разяждащо усещане за вина. Не беше ли предопределил собственоръчно злощастната му съдба?

Ако не се брояха труповете, помещението на вивариума беше съвсем празно. Исус Пиетро огледа още веднъж стените и едва сега забеляза нарисуваното с потъмняла кръв върху обратната страна на металната входна врата.

Това е някакъв символ, нямаше никакво съмнение. Но какъв? Знакът на Синовете на Земята беше кръг със стилизирано очертание на староамериканския континент вътре. Тази рисунка по нищо не приличаше на него — в интерес на истината тя не напомняше на абсолютно нищо. В едно нямаше съмнение — че символът е нарисуван с човешка кръв.