Дар от Земята

За щастие никой не ги заплашваше откъм тила. В противоположна посока неочаквано се вдигна врява и малко след това те започнаха да прескачат проснати тела — първо на полицаи, а сетне на мъже и жени с бели престилки. Мат установи, че стомахът му прави отчаяни опити да се обърне наопаки. Злобата на бунтовниците го отвращаваше. Ужасяваше го и доволната усмивка на Худ.

Отново суматоха отпред. Двама мъже спряха да вдигнат едно паднало тяло и продължиха напред. Макар и временно Хари Кейн беше напуснал играта.

— Надявам се някой все пак да е поел командването! — извика разтревожено Худ.

В коридора зави сирена. Силата й беше достатъчна за да пробуди Мъгливите Демони и да ги изпрати в небесата в дирене на изгубеното спокойствие. От звука й трептяха дебелите бетонни стени и се тресяха костите на хората. Последва я оглушително метално дрънчене. Тежка бронирана врата се стовари върху групата и я раздели на две. Един от бегълците издъхна под тежестта й. Опашката на тълпата, състояща се от дузина мъже и жени, удари като вълна стената и отскочи от нея.

Клопка. Обратният край на коридора също се оказа затворен. Оставаха вратите от двете страни. Един от бегълците започна да проверява подред дали са отключени.

— Ей, насам! — извика той и помаха с ръка. Другите го последваха без излишни коментари.

Стаята вероятно бе предназначена за отдих, защото по края й бяха подредени широки и меки дивани, фотьойли и кафе-масички, а в дъното бе монтиран стъклен бар. И панорамен прозорец. Когато Мат дотича до вратата от прозореца бе останало само назъбено стъкло по краищата. Човекът, който бе открил стаята, дочупваше стъклените остатъци със стол.

Почти безшумно бръмчене — и Мат усети парализиращото действие на ултразвуковия лъч. Идеше от вратата! Мат я блъсна с рамо и лъчът изчезна.

Автоматични оръжия?

— Бени! — извика Лени, вдигайки близкия край на дивана. Мъжът до прозореца дотича, вдигна другия му край и двамата заедно прехвърлиха тежката мебел през перваза. Един по един колонистите го последваха.

Худ видя един шкаф и дръпна вратата му. Все едно, че беше разтворил кутията на Пандора. Пред втрещения поглед на Мат отвътре изскочиха поне половин дузина мъже с бели престилки. Още малко и щяха да го разкъсат на части. Той успя да охлади ентусиазма им с помощта на пистолета. Всички дружно се натъркаляха по пода, включително и Худ. Мат го издърпа настрани, метна го на рамо и последва останалите. Худ беше по-тежък, отколкото изглеждаше.

Когато се стовариха долу Мат не издържа и го изпусна на тревата. В другия край на ливадата се виждаше едно от крилата на Болницата, а зад нея стената с бодлива тел отгоре. Той вдигна Худ, закрепи го някак си на рамо и закуцука след другите. Начело на малката групичка бегълци тичаше човекът на име Бени. Мат се озова най-отзад и краката му се огъваха под неимоверната тежест.

Стигнаха близкия ъгъл — Болницата сигурно имаше милион ъгли — и изведнъж първите спряха и отскочиха рязко назад. Сигурно отсреща дебнеха полицаи. Внимателно остави Худ на тревата, извади пистолета…

От разбития прозорец зад тях се показа ръка с ултразвукова пушка. Мат стреля и полицаят падна. Но горе сигурно имаше още. Той притича назад, вдигна се на пръсти, опря пистолета в перваза и пусна няколко откоса вътре. В отговор последва цяла канонада от изстрели. Ръката му увисна, пистолетът изтрополи на земята и той самият тупна в тревата. Горе вече надничаха любопитни глави. В полезрението му се появи Бени и Мат побутна към него пистолета на първия полицай, а с лявата ръка извади от джоба си другия.

Хората вътре не очакваха появата на Бени. Цялото им внимание бе съсредоточено върху Келер, при това действаха предпазливо и повечето време се спотайваха зад перваза. След около половин минута всичко свърши.

— Там зад ъгъла има автомобилна площадка — информира го Бени. — С охрана.

— Те знаят ли, че сме тук?

— Не мисля. Мъгливите Демони благосклонно ни дариха с мъгла. — Бени се ухили и размаха войнствено пистолета.

— Чудесно. Ще се справим с помощта на пистолетите. Ти носи Джей, аз не мога.

— Джей беше единственият, който знаеше да лети.

— И аз мога — успокои го Мат.

— Майор Янсен. Незабавно подайте сигнала „Избягал затворник“!

Звукът на сирената последва незабавно — още преди Исус Пиетро да промени решението си. За един съвсем кратък миг той бе свръхестествено уверен, че е постъпил като пълен глупак. А това можеше да му коства кариерата…

Но не. Вероятно в този момент Келер освобождава затворниците. Щом не е тук, значи е на свобода. Първото, което ще направи е да помогне на пленените Синове на Земята. Ако охраната на вивариума го беше задържала, досега да е съобщила тук, но никой не е звънял, следователно Келер е успял.

Ами ако си спи най-спокойно във вивариума? Глупости. Защо тогава и двамата полицаи го бяха забравили? Поведението им твърде много напомняше това на Хобарт от предишната нощ. Цялата тази история намирисваше на чудо, от онези чудеса, които Исус Пиетро започваше да свързва с Келер. За такива чудеса трябва да съществува доста важна цел.