Дар от Земята

Никой от останалите не посрещна с разбиране или съчувствие възгледите му — дори Лени. От тяхна страна продължаваха да се сипят аргументи, вариращи от призиви за патриотизъм, до заплахи за лична разправа и откровени предизвикателства към мъжкото му достойнство. Най-досаден от всички се оказа Джей Худ. Човек можеше да си помисли, че тъкмо той е изобретил „невероятния късмет на Мат Келер“, а Мат просто беше откраднал тази способност. Сякаш владееше монопола над този нов вид телепатия.

Всичко това в доста голяма степен можеше да се определи като нелепо. Те го умоляваха, уговаряха и заплашваха — без никакъв шанс за успех. В един от случаите все пак сполучиха да го уплашат, при друг го ядосаха до такава степен, че Мат излезе извън себе си. И в двата случая спорът внезапно се преустановяваше и Мат оставаше насаме с раздразнението си, докато Синовете на Земята обсъждаха каквото им хрумнеше, а зениците им се свиваха като глави на карфици всеки път, когато поглеждаха към Мат.

След втория случай първи Хари Кейн осъзна какво става и нареди на останалите да го оставят намира. Избраният път явно не помагаше с нищо за създаването на практичен план.

— Иди се разходи — посъветва той Мат. — След като не желаеш да ни помогнеш, поне не ни пречи. А и не виждам смисъл да присъстваш на обсъждането. Тези въпроси явно вече не те касаят. Току-виж си решил да откупиш с някое сведение свободата си от Кастро.

— Ти си един неблагодарен кучи син — заяви в отговор Мат — и аз чакам от теб извинение.

— Добре де, извинявай. А сега изчезни от тук.

Мат го послуша и излезе в градината.

Мъглата се беше върнала отново, но този път бе почти непрогледна, тъмносива на цвят, и беше изтрила всички ярки цветове от градината. Той откри една каменна скамейка, седна и подпря главата си на облегалката.

Тресеше го. Сигурно се дължеше на масираната словесна атака, която напълно бе в състояние да разруши всякакво чувство за собствено достойнство и да пробуди на негово място непрестанно разяждащи го съмнения. Съществуват немалко словесни методи за психическо въздействие, особено когато на жертвата не се позволява да произнесе нито дума, или да довърши подетата фраза. Прекъсвайки се един друг атакуващите й пречеха да следи хода на техните аргументи и да открива слабите места в позицията им. Така с течение на времето жертвата забравяше собствените си възражения, най-вече защото не получаваше физическа възможност да ги изрази гласно. Единствената й защита беше бягството. Но ако вместо това я прогонят…

Постепенно объркването взе да отстъпва място на болезнен, вцепеняващ гняв. Неблагодарници! На два пъти той спасява жалките им животи и къде е тяхната признателност? Щом е така, той няма нужда от тях. И никога не е имал — нито за минутка.

Сега вече поне знае какво му има. Благодарение на Худ. Знае и ще може да се възползва от своето преимущество.

Би могъл например да стане първият неуловим крадец в този свят. Ако Изпълнението не му позволи да се върне на работа в мините ще се заеме точно с това. Ще граби магазините посред бял ден без да носи никакво оръжие. Ще се прокрадва незабелязан по мостовете, ще скита където поиска… Гама, Ета… Като стана дума за Ета… чудесно място за кражби, ако не успее да се върне към предишния си живот. Там се намираха повечето игрални домове, а в тях се съсредоточаваха почти половината от всички капитали на Платото.

Няма да е зле, ако се сдобие с кола. Пътят до моста Алфа-Бета е дълъг. Защо да не вземе колата на Синовете. Тя ще се върне тук в полунощ. Да го направи ли?

Мечтите му помогнаха да се успокои. Вече не го тресеше, а и ядът му се беше уталожил. Постепенно започна да разбира какво кара другите четирима да се нахвърлят така върху него, макар все още да не смяташе поведението им за справедливо и оправдано. Лени, Худ, Хари Кейн, Лидия — всички те вероятно са фанатици, иначе защо биха дали живота си в името на една безнадеждна кауза като революцията? А фанатиците признават само един принцип: победа на всяка цена, независимо от броя на жертвите.

Все още не бе решил кой път да избере. В едно обаче беше напълно сигурен — няма да е този, по който го водеха Синовете на Земята. От тук следваха безброй възможности.

От север полъхна студен, пронизващ ветрец. Мъглата продължаваше да се сгъстява.

Топлината на електрическата камина в къщата го привличаше с непреодолима сила.

Но не и гъстата враждебна атмосфера. По-добре да остане, въпреки вятъра.

… Защо, по дяволите, Худ подхвърли онова, че Мат отблъсквал жените? За малоумен ли го смятат? Или за недоразвит? Не, каза го в разгара на спора. И все пак — защо?

Нали не отблъсна Лени.

Споменът за онази нощ неусетно го сгря. Сега всичко е загубено, и може би по-добре: пътищата им се разделят, а нейният, рано или късно, ще завърши в органната банка. Дойде ли веднъж Петък Тринайсети, връщане назад няма.

… Очите на Поли. Зениците й наистина бяха свити, това го помнеше добре. Също както при портиера, при Хари, Лени и Худ, когато го ядосваха. Защо?

Мат замислено почеса долната си устна.