Дар от Земята

— Съвършено вярно — кимна Худ и погледна одобрително Лени. — Това е нещо като полууправляем рефлекс. Още от началото усещах, че има някаква връзка с осветлението. Разбираш ли, Мат? Номерът ти няма да мине, ако жертвата ти не те вижда. Ако само те чува, или регистрира сигнала, когато пресичаш лъча на електронното око…

— Или ако не съм изплашен. Ето защо онзи полицай е стрелял в мен.

— Едно не разбирам, Джей — призна Лени. — Нали двамата с теб работихме заедно. От теб съм научила, че телепатията е четене на мисли. Възможно ли е да въздейства и по този начин на мозъка?

— Каквото не знаем — не знаем. Зрителният нерв също е част от мозъка, не е обикновена нервна тъкан.

Хари Кейн стана и се протегна.

— Не това е важното. Никога досега Синовете на Земята не са се натъквали на по-полезно откритие. Все едно да имаш шапка-невидимка. Дайте да измислим как да се възползваме от него.

Изчезналата кола си оставаше изчезнала. Нямаше я в нито един от гаражите на Изпълнението, не я откри и специалният издирвателен отряд — нито в небето, нито на земята. Досега трябваше да се върне, ако я беше взел някой полицай с напълно легална цел, ако пък й се беше случила някаква авария автопилотът щеше незабавно да подаде сигнал за помощ.

Всичко това не преставаше да безпокои Исус Пиетро. Едно е изчезнал безследно автомобил, съвсем друго — когато това е станало при невероятни обстоятелства.

Вече привикваше да свързва Келер с подобни необясними случки: необяснимо бе как се е спасил при онова преследване, когато колата му изчезна под нивото на мъглата, необяснимо беше и въздействието му върху спомените на Хобарт за предната нощ. Въз основа на всичко това интуицията бе подсказала на Исус Пиетро да задейства сигнала „Избягал затворник!“ И ето ти — не един, а цяла тълпа, втурнала се в безумен бяг по коридорите.

А след това майор Янсен го потърси от вивариума. Никой до този момент не беше забелязал, че сънотворните шлемове продължават да работят. Как, тогава, са избягали близо деветдесетте затворници?

Още необясними неща. Що за дявол преследват? Един ли е — или са много? Келер ли е управлявал изчезналата кола? Сам ли е бил в нея? Докъде се простират знанията му?

Едно беше сигурно — мисълта за Мат Келер не му даваше покой. Сякаш неговият покоен чичо се бе завърнал от страната на нищото за да отмъсти за смъртта си. За да преследва своя убиец… Исус Пиетро изсумтя недоволно.

Беше наредил да се удвои охраната на моста Алфа-Бега, съзнавайки, че това е единственият възможен път за бягство от плато Алфа. Нито един колонист не би могъл да напусне платото без помощта на въздушна кола. (Ами ако някой пак се промъкне по необясним начин покрай часовоите?)

За да избегне повторна възможност за отвличане на коли Исус Пиетро нареди на всички полицаи да се вдигнат във въздуха. И да летят по двойки. Така веднага щяха да познаят бегълците.

Като нечистокръвен екипарий, на Исус Пиетро не бе позволено да слуша речта на Милард Парлет, но той знаеше, че вече е свършила. Небето постепенно се изпълваше с въздушни коли. Ако бегълците дръзнат да похитят някоя от тях, шансовете им да се измъкнат се увеличават значително.

Всички останали затворници вече бяха заловени и върнати обратно във вивариума. (Откъдето, между другото, бяха избягали с необяснима лекота.)

Исус Пиетро не беше свикнал да се надбягва с призраци. Подобен проблем налагаше коренна промяна в методите на действие.

Завладян от мрачни мисли, той се зае да я обмисля.

Спорът избухна веднага след обяда.

Един доста позакъснял обяд — наближаваше три часа. Затова пък всички бяха склонни да се съгласят, че Лидия се бе справила чудесно. Храната бе изключително вкусна. Тъкмо привършваха с агнешките котлети, когато Хари Кейн премина към въпроса.

— Останахме петима. Какво можем да предприемем, за да освободим другите?

— Бихме могли да взривим помпената станция — предложи Худ. Всички знаеха, че помпената станция, снабдяваща плато Алфа с вода от Големия водопад, е единственият водоизточник за екипажа. Тя беше разположена в подножието на стръмнината Алфа-Бета. Синовете на Земята отдавна бяха поставили мини под нея. — Това ще им отвлече вниманието.

— И ще ги лиши от енергия — добави Мат, припомняйки си, че от водата се получаваше водород, който използваха при ядрения синтез.

— О, не. Електростанциите използват не повече от няколко кофи вода на година. Джей, защо според теб трябва да им отвличаме вниманието? Някакви предположения?

— Мат. Веднъж вече ни помогна, ще го стори и този път…

— О, не разчитайте на мен. Аз не съм революционер. Казах ви защо съм се върнал в Болницата. Втори път нямам намерение да попадна там.

Така започна спорът.

Мат не взе почти никакво участие в него. Твърдо бе решен да не се завръща в Болницата. Ако можеше, щеше да се прехвърли на плато Гама и да изкара там остатъка от живота си, използвайки за защита своята парапсихична способност. Като го открият там, ще се премести другаде — дори на Алфа. Колкото и да го беше закъсал, не смяташе да изхвърля бъдещето си на боклука.