Дар от Земята

— Така. Сега вече поне знаем, че в теб има нещо и то ти се подчинява. Подчинява се на твоето подсъзнание. Добре! — Той заприлича на професор, който предава урок пред не особено умна аудитория. — Остана ли някой въпрос, на който да не сме отговорили? — той се огледа. — Например, какво общо имат с това очите? Второ: защо, в края на краищата, онзи полицай е стрелял в теб? Трето: защо използваш тези твои способности за да прогонваш момичетата?

— Слава на Мъгливите Демони, Худ! Не виждам никаква разумна причина…

— Келер. — Тих, спокоен, властен глас. Хари Кейн се правеше на Мислителя, зареял поглед в пространството. — Ти каза, че Поли изглеждала разсеяна. Преди малко ние също ли бяхме разсеяни?

— Когато ме забравихте ли? Да, точно така.

— А сега изглеждам ли ти разсеян?

— Да. Почакай малко. — Мат стана и заобиколи Хари, разглеждайки го от различни страни. Имаше вид на потънал в мисли човек. Смръщени вежди, подпряна с юмрук брадичка, неподвижно, прегърбено тяло. Но очите му бяха съвсем бистри. — Не, не изглеждаш. Има нещо друго.

— Какво?

— Очите.

— Имам чувството, че обикаляме в кръг — тросна се Хари. — Хайде, стига си се въртял. Погледни ме отблизо в тия проклети очи!

Мат коленичи върху мутиралата домашна трева и се загледа в очите му. Нищо не му идваше на ум. Спомни си вечерта с Поли. Стояха един срещу друг, от време на време ръцете им се докосваха, той усещаше пулсирането на горещата кръв в шията си и… изведнъж…

— Твърде големи — промърмори Мат. — Зениците ти — те са прекалено големи. Когато някой изгуби интерес към обкръжаващото го, зениците му се стесняват.

— А какви бяха зениците на Поли? — попита Худ. — Разширени, или стеснени?

— Стеснени. Като топлийки. При полицаите също — тези, които дойдоха сутринта да ме вземат. — Той си спомни удивените им физиономии, когато дръпна белезниците, същите тези белезници, които и сега висяха на китките му. Те не се интересуваха от него, просто отключиха гривните и си тръгнаха. А когато за миг очите им се вдигнаха към мястото, където стоеше… — Ето какво беше. Затова му се сториха толкова странни. Зениците им бяха като топлийки.

Худ въздъхна облекчено.

— Въпросът е решен, значи — рече той и се надигна. — Ще отскоча да видя как се справя Лидия с приготвянето на обяда.

— Върни се веднага! — нареди Хари Кейн с тих, заплашителен глас. Худ избухна в смях.

— Престани да грухтиш — продължи Хари. — Каквото и да притежава Келер, може да ни е от полза. Говори!

„Каквото и да притежава Келер, може да ни е от полза.“ Мат почувства, че е дошъл моментът да се намеси. Не биваше да се превръща в послушна марионетка — най-малко в ръцете на Синовете на Земята. Изглежда моментът не беше подходящ за протести.

— Става дума за една рядко срещана форма на телепатия — започна лекцията си Джей Худ. — И тъкмо защото е толкова рядка, вероятно е по-сигурна, отколкото общоизвестните форми. Целта й, във всеки случай, е по-различна. — Той се усмихна доброжелателно. — Струва ми се, че би трябвало да измислим някое по-подходящо название. Телепатия не е най-точната дума…

Тримата чакаха — търпеливо и непреклонно.

— Мозъкът на Мат — продължи след кратка пауза Худ, — е способен да управлява нервите и мускулите, свиващи и разширяващи ириса на очите при другите хора. — Той се захили, в очакване на тяхната реакция.

— Е и какво? — попита Хари Кейн. — Това ново ли е?

— Не разбирате ли? Сигурно не разбирате. Това е съвсем по моята специалност. Да сте чували нещо за мотивационните изследвания?

Тримата поклатиха едновременно глави.

— Тази наука отдавна е забранена на Земята, защото се опитвали да я прилагат с рекламни цели. Но преди това открили някои интересни неща. Едно от тези открития е свързано с механизма за свиване и разширяване на зеницата. Оказало се, че ако покажат нещо на изследвания човек и същевременно следят размера на зеницата му със специална камера, учените биха могли с доста голяма точност да определят дали изпитва интерес към наблюдавания обект. Така например, използвали фотографии на различни политически лидери и зениците се разширяват при вида на този, който човекът подкрепя. Изведете го навън, поговорете му, постарайте се да го разубедите и нищо чудно при следващия опит зениците му да се разширят на съвсем друга фотография. Покажете му снимки на красиви момичета и онова, което му се хареса най-много, отново ще предизвика същата реакция. При това без съзнателното му участие в този процес. Без дори да може да ви обясни защо е така. Интересът възниква спонтанно… Е, какво ще кажете?

— Добре де — отвърна Хари Кейн. — Каква връзка има всичко това с Келер?

— Ясно каква — прекъсна го Лени. — Ти не разбра ли? Мат се плаши, че някой може да го види. Подсъзнателно изпраща телепатичен сигнал и предизвиква свиване на зениците му всеки път, когато този човек погледне към него. Естествено, интересът му към Мат изчезва като дим.