Дар от Земята

— Сър, напълнихме „Планк“ с газ. Всички, които не са били предупредени, трябва да са в безсъзнание — ако не са в някое херметически затворено помещение. Макар лично аз не бих искал наоколо да се въргалят толкова много назални филтри. Тези, които търсим, разполагат с предостатъчно възможности да се снабдят.

— Добре — кимна Исус Пиетро. Все още не можеше да се съсредоточи. Изпитваше желание да остане насаме, да помисли… не, не биваше да остава сам. — Проверете и в стаята за разпити. Може да е там.

— Не, няма го. Или ако е там, тогава предателят не е само един. Защото някой се е промъкнал в кабината за управление и е заварил вратата. Добре, че реакторът беше изключен.

— Измъкнете го. Но огледайте и „ковчежното“.

Майор Янсен забърза към района на обща суматоха. Исус Пиетро продължаваше да се пита какво, или кого, ще открият в стаята за разпити. Дали призракът на Келер се е скрил вътре, или пък се е стопил, докато се е отдалечавал по коридора? Не знаеше отговора.

Но затова пък беше абсолютно сигурен, че призрак наистина е имало.

Никога през целия си живот нямаше да забрави очите му. Тези приковаващи, ослепяващи, парализиращи очи. Те ще го преследват до края на дните му — през всяка минута, колкото и много да са. Защото отсега нататък призракът сигурно няма да го изостави.

Изписука радиостанцията. Исус Пиетро я дръпна от колана и каза:

— Главата.

— Сър, получих серия от много странни съобщения — разнесе се гласът на мис Лосен. — Към Болницата се придвижват огромно количество въздушни коли. Някой, по негови думи, представляващ Съвета, ни обвинява в държавна измяна.

— Мен? В измяна?

— Да, сър — гласът на мис Лосен звучеше странно. И през цялото време го наричаше „сър“.

— На какво основание?

— Да попитам ли, сър?

— Да. И им наредете да се приземят отвъд защитния периметър. В случай, че не се подчинят, изпратете срещу тях патрулните коли. Това сигурно ще са Синовете на Земята. — Той изключи радиостанцията и си помисли: „Но откъде са се взели? И как са се сдобили с колите?“

Келер — ето го отговорът.

Радиостанцията изписука отново.

Гласът на мис Лосен беше жален, почти хленчещ.

— Сър, флотата се предвожда от самия Милард Парлет. Той ви обвинява в длъжностни престъпления, както и в измяна и ви нарежда да се предадете незабавно, тъй като ви очаква съд.

— Той е обезумял. — Исус Пиетро се опитваше отчаяно да си събере мислите. Ала твърде много неща ставаха едновременно. Дали пък затова и Келер му се беше явил одеве? Този път никакви загадъчни символи, или счупени пръсти. Само очите му… — Постарайте се да принудите стареца да кацне, без да му причините вреда. Останалите коли също. Наредете им да ги програмират на автопилот. Кажете им, че няма да им направим нищо. Дайте им една минута за размишление и ако откажат — свалете ги с ултразвук.

— Сър, смея да ви напомня, че Милард Парлет е по-старши от вас. Не е ли по-добре, ако вие се предадете?

— Не.

Радиостанцията замлъкна, откъсвайки го от ефира на Болницата и външния свят.

Мат се намираше на границата на нервния срив и го осъзнаваше. По някаква причина ударът, който му бе нанесла Поли, бе пробудил в него желанието да умре. Затова и беше излязъл в коридора — да го заловят.

Но този път беше различно. Той вдигна въргалящия се на пода ултразвуков пистолет и се отправи към стълбата. Бе решил да надникне предпазливо през вратата и да открие огън по първия противник, който се изпречи на мушката му.

Имаше ли смисъл? И без това всеки момент Поли можеше да взриви двигателите. Тази мисъл го накара да замръзне в подножието на стълбата.

Не, едва ли ще й позволят да стигне до там. Поли беше получила своя дял от спасението. Идваше време Мат да помисли за себе си. Той вдигна очи нагоре към отвора в тавана и изведнъж потрепери.

Това не е врата, а капан. Подаде ли си главата отгоре и онези, които дебнат там, ще го застрелят. Бедата е, че „късметът“ му работи само тогава, когато гледа противниците си в очите. Само че Мат не можеше да гледа едновременно на всички страни.

От друга страна тази стая също не беше кой знае колко подходяща за продължителна обсада. Достатъчно е обсаждащите да пуснат няколко кратки откоса с щадящи куршуми и всичко ще бъде решено. Ако не надзърнат вътре „късметът“ няма да им стори нищо, но затова пък може да ги спре с най-обикновен ултразвуков парализатор. Те го знаеха и тъкмо по тази причина нямаше да си пъхат главите и да се излагат на риск.

Не остава друго, освен да излезе навън.

Още нещо… филтърът… сега той е на носа на Кастро. Което означава, че Изпълнението сигурно е използвало газ. За Мат коридорът бе недостъпен.

Колко много досадни пречки! Той изруга и започна да претърсва джобовете на полицаите. Един от тях се размърда внезапно и направи опит да вкопчи вдървените си пръсти в гърлото му. Наложи се да го удари с нова вълна ултразвук преди да продължи обиска. Нито един от полицаите нямаше газов филтър.

Мат отново вдигна глава нагоре, към вратата. Би могъл, разбира се, да рискува и да излезе, надявайки се, че в коридора няма газ. Ами ако вратата тук е херметична и затова не се усеща нищо?