Даровита

Тя го погледна объркано и сега по устните му затрептя усмивка.

— Не знаеш ли, че Гидън е влюбен в теб?

Катса тръсна глава.

— Не ставай глупав. Гидън живее, за да ме критикува.

По поклати глава и смехът заклокочи в гърлото му.

— Катса! Шегуваш ли се? Той е влюбен до ушите! Не разбираш ли колко ревнува? Не помниш ли как реагира, когато ти одрасках лицето?

Неприятна топка се събра в стомаха й.

— А ти откъде знаеш? Не вярвам лорд Гидън да споделя съкровените си желания с теб.

Той се засмя.

— Определено не ги споделя. Гидън ми вярва, колкото вярва на Мургон. Според него всеки мъж, който се бие с теб, както правя аз, е презрян използвач и главорез.

— Заблуждаваш се — възрази Катса. — Гидън не изпитва никакви чувства към мен.

— Не мога да ти отворя очите, Катса, ако предпочиташ да не виждаш. — По се изпъна по гръб и се прозя. — Въпреки това на твое място бих помислил как да отговоря. В случай, че получа предложение за брак. — Той се засмя отново. — Рамото ми плаче за лед както обикновено. Днес пак ме победи, Катса.

Тя скочи на крака.

— Приключихме ли тук?

— Предполагам. Гладна ли си?

Тя му махна припряно и се спусна към вратата. Остави го да лежи по гръб, облян от светлината, струяща през прозорците, и изтича да намери Рафин.

Влетя в стаята на принца. Рафин и Бан седяха до масата, сгушили глави над разтворена книга.

— Сами ли сте? — попита тя.

Погледнаха я изненадано.

— Да…

— Гидън влюбен ли е в мен?

Рафин примигна, а Бан се ококори.

— Никога не е споделял с мен — отвърна Рафин. — Но, да, мисля, че е влюбен в теб.

Катса се плесна с длан по челото.

— Какъв глупак! Как е възможно!

Заснова между масата и вратата.

— Каза ли ти нещо? — попита я Рафин.

— Не. По ми каза. — Тя се извърна рязко към Рафин. — Защо не си ме предупредил?

— Кат… — той се облегна назад, — мислех, че си наясно. Недоумявам как не си разбрала. Той те придружава винаги, когато кралят те изпраща извън града. Винаги сяда до теб на вечерите.

— Ранда решава къде да седнем.

— Е, Ранда сигурно знае, че Гидън се надява да се ожени за теб — отвърна Рафин.

Катса тръгна пак към масата, скубейки коси.

— Какъв ужас! Какво ще правя?

— Ако ти поиска ръката, ще кажеш „не“. Ще кажеш, че няма нищо общо с него; просто си решила да не се омъжваш и не искаш деца. Измисли каквото и да е, важното е той да разбере, че не е заради него.

— Не бих се омъжила за Гидън, дори животът ми да зависи от това — разгорещи се Катса. — Дори твоят живот да зависи от това.

— Хмм… — Очите на Рафин се смееха. — На твое място бих прескочил тази част.

Катса въздъхна и се втурна пак към вратата.

— Не си най-възприемчивият човек на света, Кат — констатира Рафин. — Способността ти да пропускаш очевидното е изумителна.

Тя разпери ръце. Обърна се да отвори вратата, но ненадейно го погледна отново, осенена от стъписваща мисъл.

— Ти не си влюбен в мен, нали?

Той се втренчи онемял в нея. После избухна в смях. Бан също се разсмя, макар да се опита кавалерски да закрие уста с длан. Катса изпита такова облекчение, че дори не се засегна.

— Добре, добре. Заслужих си го.

— Скъпа Катса — побърза да я успокои Рафин. — Гидън е такъв красавец! Сигурна ли си, че не искаш да размислиш?

Рафин и Бан се запревиваха от смях. Катса махна отчаяно с ръка. Бяха непоправими. Обърна се да си върви.

— Тази нощ има среща на Съвета — съобщи Рафин на гърба й.

Тя вдигна ръка да му покаже, че е чула. Затвори вратата, за да заглуши поривистия им кикот.

— В седемте кралства не се случва нищо особено — обясни Ол. — Свикахме тази среща само защото получихме информация за принц Тийлиф, която не знаем как да тълкуваме. Надяваме се да ни помогнете.

Този път Бан присъстваше на срещата, защото лиенидският старец вече се чувстваше достатъчно добре да остава от време на време сам. Катса сложи Бан да седне между нея и Гидън. Така Гидън не я виждаше, но за всеки случай настани и Рафин между тях. Ол и По се разположиха срещу нея. По се бе облегнал небрежно назад, а очите му искряха в полезрението й, независимо накъде гледаше.

— Информацията на лорд Давит се оказа вярна — продължи Ол. — Нандър и Естил не знаят нищо за отвличането. Не са замесени. Но сега сме почти сигурни, че и крал Бирн от Уестър също няма пръст в похищението.

— Значи е Мургон? — попита Гидън.

— Но защо? — обади се Катса.

— Няма мотив — рече Рафин. — Но кой друг има мотив? Непрекъснато се сблъскваме с този въпрос. Никой няма мотив да го извърши. Дори По… принц Грийнинг… не се досеща за причина.

По кимна.

— Дядо е ценен само за семейството си.

— А ако някой е искал да провокира лиенидското кралско семейство, нямаше ли да се разкрие? Иначе играта на власт се обезсмисля — изкоментира Ол.

— Тийлиф спомена ли нещо? — попита Гидън.

— Каза, че са му завързали очите — отвърна По. — И са го приспали. Дълго бил на кораб, а пътуването по суша било кратко в сравнение с плаването. Това означава, че похитителите са го отвели на изток от Лиенид с кораб, вероятно до някое от южните съндърски пристанища. После са прекосили горите към града на Мургон. Каза, че долавял южняшки акцент, когато говорели.