Декамерон

Докато бракът на Софрония и Тит стигнал до това положение, Публий, бащата на Тит, умрял, поради което младежът получил писмо да се завърне незабавно в Рим, за да се погрижи за своите работи. И така той се видял принуден да замине, като вземе със себе си и Софрония; но това било невъзможно, пък и нямало как да стане, без да й обяснят какво се е случило; затова един ден те я викнали при себе си в стаята, разказали й всичко, без да скриват нищо, а Тит я убедил, че чутото от нея е истина, като й припомнил много неща, станали между тях двамата. Софрония изпървом изгледала и двамата с известно негодувание, после се разридала, загдето Гисип я измамил, но преди да разкаже за това в дома на Гисип, отишла в бащиния си дом и там разказала на баща си и на майка си по какъв начин и тя, и те били измамени от Гисип и ги уверила, че тя е съпруга на Тит, а не на Гисип, както си мислели.

Бащата на Софрония се почувствувал страшно оскърбен; той и неговите близки се оплаквали дълго време на близките на Гисип, изобщо станали големи караници и разпри. Гисип се спечелил омразата както на своите близки, така и на роднините на Софрония; всички твърдели, че той заслужава не само порицание, но и най-сурово наказание, докато Гисип ги уверявал, че е постъпил честно и че роднините на Софрония трябва да бъдат благодарни, задето е омъжил девойката за човек, който е и от него по-добър. Тит пък от своя страна слушал всичко и много се огорчавал, но понеже познавал добре нравите на гърците и знаел, че те вдигат шум и заплашват, докато не срещнат някого, който да съумее да им отговори както трябва, след което не само стават смирени, ами и от страхливите по-страхливи, той решил, че не бива да оставя ругатните им без отговор; и тъй като притежавал дух на римлянин и разум на атинянин, Тит успял с хитрост да събере в един храм роднините на Гисип и близките на Софрония, влязъл в храма, придружен само от Гисип и им заговорил така:

„Мнозина философи смятат, че всичко, каквото смъртните извършват, се прави съгласно решението и благоволението на безсмъртните богове; затуй някои мислят, че всичко, каквото става или предстои да стане някога, е неизбежно, въпреки че има и такива, които отнасят тази неизбежност само до вече станалите неща. Ако разгледаме внимателно споменатите мнения, ще ни стане ясно, че да порицаеш едно дело, което няма как да промениш, не значи друго, освен да пожелаеш да се покажеш по-мъдър от боговете, а ние сме длъжни да смятаме, че именно боговете разполагат и с нас, и с нашите дела, и че те ръководят и нас, и тях безпогрешно, съгласно вечни закони; поради това вие лесно бихте могли да проумеете на какво неразумно и глупаво високомерие е проява желанието да бъдат порицавани техните постъпки и що за люде са и какви окови заслужават тия, дето позволяват на дързостта си да стигне чак дотам. Според мен всички вие сте като тях, ако е вярно онова, което съм чувал, че сте говорили и че продължавате да разправяте по повод на това, че Софрония е станала моя жена, въпреки че вие сте я били сгодили за Гисип, без да се съобразите, че тя ab eterno е била предопределена да стане жена не на Гисип, а моя, което ви стана ясно сега. Но тъй като на мнозина разсъжденията за невидимото провидение и намеренията на боговете се струват и тежки, и Трудни за разбиране, нека допуснем, че боговете не се намесват в нашите дела, а аз ще слезна до хорските размисли и като говоря за тях, ще ми се наложи да направя две неща, които никак не ми се нравят: първо — да похваля малко себе си, и, второ — да порицая или дори да унизя донейде другите; но тъй като не желая да се отдалечавам от истината нито в единия, нито в другия случай, аз ще го сторя, защото това се изисква и от настоящия наш разговор.

С вашите оплаквания, които са плод повече на гнева ви, отколкото на вашия разум, с непрекъснатите си мърморения и дори крясъци вие охулвате, хапете и осъждате Гисип, защото той по своя воля ми е дал за съпруга девойката, която вие, по ваше желание, сте определили за него; аз пък смятам, че за тая работа той заслужава най-голяма похвала, и то поради следните причини: първо, защото е постъпил така, както е трябвало да постъпи като приятел, и, второ, защото е постъпил много по-мъдро от вас. Аз нямам намерение да седна да ви обяснявам сега какво, според свещените закони на дружбата, един приятел трябва да върши заради своя приятел, а ще се задоволя да ви напомня, че дружеските връзки са много по-силни и от роднинските, и от кръвната връзка, защото човек сам си избира приятелите, докато роднини му стават тия, дето са предопределени от съдбата. Поради това никой не бива да се учудва, че Гисип е предпочел моя живот пред вашето благоволение, понеже аз съм му приятел и се смятам за такъв.