Декамерон

Въпреки това вие трябва да знаете, че аз не се опитах да опетня вашата чест и чистотата на вашата кръв в лицето на Софрония нито с хитрост, нито с измама; и въпреки че я взех тайно за своя жена, не постъпих като крадец, за да отнема нейната девственост; аз не желаех да я взема по непочтен начин, като ваш враг, отказвайки се от вашето роднинство; направих го, защото бях пламенно влюбен в нейната чаровна красота и добродетел и знаех, че ако я бях поискал по реда, който вие може би имате предвид, аз можех да не я получа, понеже вие много я обичате и щяхте да се опасявате, че ще я отведа в Рим. И така, както вече знаете, аз се възползувах от тайната хитрост и от мое име подтикнах Гисип да се съгласи да извърши нещо, с което сам той не беше съгласен; след това, макар и да я обичах горещо, аз не пожелах да легна с нея като любовник, а като съпруг, и както самата тя може да удостовери, не я докоснах, преди да я направя моя жена, като й дадох пръстен и я запитах с обичайните слова иска ли ме за свой съпруг, на което тя отговори утвърдително. И ако тя разправя, че е била измамена, вие трябва да порицаете не мен, а нея, защото тя не ме запита кой съм аз.

Ето какво голямо зло, какво голямо прегрешение и престъпление сме извършили аз, влюбеният, и моят приятел Гисип, за да може Софрония да стане тайно съпруга на Тит Квинций, ето за какво сте седнали да го мъчите, заплашвате и тормозите. Как ли щяхте да постъпите с него, ако я беше дал на някой селяк или на някой нехранимайко, или пък на някой слуга? Какви вериги, какъв ли затвор щяхте да му измислите! Но нека засега оставим този въпрос, защото е дошло времето, което аз все още не очаквах: баща ми е умрял и се налага да се завърна в Рим; ето защо, желаейки да взема със себе си и Софрония, аз ви разкрих онова, което може би щях все още да пазя в тайна от вас; ако сте разумни люде, вие ще понесете това, без да се тревожите, защото, ако имах намерение да ви наскърбя или да ви се подиграя, можех да опозоря Софрония и после да я изоставя; но да пази Бог един римлянин да намисли някога такава подлост!

И така, Софрония е моя и по волята на боговете, и по силата на човешките закони, и поради достойния за похвала разум на моя приятел Гисип и посредством моята любовна хитрост, а вие, които — както изглежда — се смятате за по-мъдри и от боговете, и от другите люде, осъждате станалото по два начина, които ми са твърде неприятни: първо, задържате Софрония, върху която нямате никакви права освен тия, които аз бих могъл да ви разреша, и, второ — отнасяте се към Гисип като към враг, докато всъщност сте му длъжници. Засега нямам намерение да продължавам да ви обяснявам колко глупаво постъпвате, вършейки всичко това, но бих искал да ви посъветвам като приятел да престанете да негодувате, да уталожите гнева си и да ми върнете Софрония, за да мога да си замина радостен, като ваш роднина, и да си остана ваш близък; но бъдете уверени, че независимо от това дали станалото ви се нрави, или не, ако вие сте решили да постъпите иначе, аз ще взема Гисип със себе си, а щом успея да се добера до Рим, може да не се съмнявате, че макар и против волята ви, ще си възвърна тая, която по право ми принадлежи; освен това, като стана ваш враг, аз ще ви покажа и какво може да направи негодуванието на римляните.“

Щом изрекъл тия слова, Тит станал със смръщено от гняв лице, хванал Гисип за ръка и показвайки с какво пренебрежение се отнася към всички, намиращи се в храма, излязъл, като поклащал глава и ги заплашвал.

Тия, дето останали в храма, повлияни донейде от обещанията на Тит за родството и приятелството с него и изплашени от последните му слова, решили единодушно, че е по-добре да имат за роднина Тит, след като Гисип не пожелал да се сроди с тях, отколкото хем да изгубят Гисип като роднина, хем да си спечелят враг в лицето на Тит. Поради това те тръгнали да търсят Тит, намерили го и му дали своето съгласие Софрония Да стане негова съпруга, той — техен скъп роднина, а Гисип — техен добър приятел; а след като се събрали на голямо пиршество за сродяване и помирение, отишли си и му пратили Софрония; и тя, бидейки разсъдлива жена, нали нямало как иначе да постъпи, побързала да прехвърли върху Тит любовта, която изпитвала към Гисип, и потеглила с него за Рим, където била приета с големи почести.