Декамерон

— Прелестни дами, няма съмнение, че разсъждавайки за дружбата, Филомена ни каза самата истина и беше много права, когато на края на своя разказ тя се оплака, загдето смъртните днес почти никак не ценят дружбата. И ако ние се бяхме събрали тук, за да поправяме хорските недостатъци или дори само да ги порицаваме, аз бих продължил нейните слова с една още по пространна реч; но тъй като нашата цел е съвсем друга, сетих се да ви направя достояние посредством един доста дълъг, но може би все пак занимателен разказ една от великодушните постъпки на Саладин, за да може, като чуем съдържанието на моята новела, в случай че по причина на нашите недостатъци не сме успели да спечелим изцяло нечия дружба, да изпитаме поне насладата от услугата, която ще окажем, с надеждата, че един ден все ще бъдем възнаградени за нашата постъпка.

И така, ще ви кажа, че както някои твърдят, по времето на императора Фридрих Първи християните се вдигнали на голям поход за освобождаване на Светата земя; като узнал за това доста по-рано, храбрият владетел Саладин, който по онова време бил султан на Вавилония, намислил да се отправи на път и лично да огледа приготовленията на християнските владетели за похода, за да може пък той да се приготви още по-добре. Затова, след като уредил всички свои работи в Египет, той се престорил, че отива уж на поклонение, преоблякъл се като търговец и тръгнал на път, вземайки със себе си двамина измежду най-вещите си и най-мъдри сановници и трима слуги. Пребродил той много християнски краища и когато минавал през Ломбардия, за да се прехвърли отвъд планините, станало така, че докато пътували от Милано за Павия, привечер Саладин и неговите люде срещнали един благородник, на име месер Торело ди Стра, от Павия, който със слуги, кучета и соколи отивал да прекара известно време в едно свое прекрасно имение, намиращо се над Тичино. Щом ги забелязал, месер Торело разбрал, че това са знатни люде, и то чужденци, и пожелал да ги почете; поради това, когато Саладин се обърнал към един от слугите и го запитал колко има още от това място до Павия и дали човек може да влезе в града, по което и време да пристигне, Торело не дал на слугата си да отговори, ами самият той се обадил и казал: „Синьори, вие не ще успеете да стигнете до Павия по време, когато ще можете да влезете в града.“ — „В такъв случай — обадил се Саладин, — понеже сме чужденци, бъдете любезни и ни кажете къде бихме могли да намерим добър подслон.“ Месер Торело отвърнал: „Ще сторя това на драго сърце. Тъкмо мислех да пратя някой от моите хора да свърши една работа близо до Павия; той ще ви придружи и ще ви заведе на такова място, където ще намерите всички удобства.“ После се доближил до най-възрастния си слуга, заръчал му какво да направи и го пратил е чужденците, а самият той избързал към имението си, заповядал да приготвят колкото е възможно по-разкошна вечеря и да наредят трапезите в градината; когато всичко било готово, месер Торело излязъл пред вратата, за да посрещне своите гости.

Разговаряйки със знатните люде за това-онова, слугата ги повел по разни околни пътища към имението на своя господар, така че те нищо не забелязали; когато месер Торело ги видял да идват, тръгнал към тях, засмял се и възкликнал: „Бъдете добре дошли, синьори!“ Саладин, който бил твърде съобразителен човек, се досетил, че рицарят се е опасявал да не би те да му откажат, ако ги поканел още когато ги срещнал, затуй си послужил с хитрост, за да ги доведе до дома си, та да няма как да не се съгласят да прекарат вечерта с него; в отговор на неговото приветствие Саладин рекъл: „Месер, ако изобщо е възможно човек да се оплаква от учтивите люде, ние бихме се оплакали от вас, загдето принудихте такива като нас — да не говорим за това, че станахте причина и да се забавим, — дето с нищо не сме заслужили вашето благоразположение освен с един поздрав, да се възползуваме от вашата любезност.“ Рицарят, който бил умен и притежавал и дар слово, отвърнал: „Синьори, ако трябва да съдя по това как изглеждате, вниманието, което ви оказвам, ще бъде съвсем нищожно в сравнение с това, дето заслужавате; повярвайте ми, вън от Павия нямаше да намерите прилично място, където да отседнете, затова недейте съжалява, че сте се поотклонили от пътя си, за да имате по-малко неудобства.“