Декамерон

Докато той говорел така, слугите му се приближили и щом знатните гости скочили от седлата, те поели конете им и ги настанили, а месер Торело повел тримата мъже към приготвените за тях стаи, където заповядал да ги събуят и да им поднесат изстудени вина да се подкрепят; после сам той повел с тях най-приятен разговор, за да ги забавлява, докато стане време за вечеря. И Саладин, и придружителите му, и неговите слуги знаели латински език, поради което те много добре разбирали всичко и били разбирани и на всички им се струвало, че рицарят е най-приятният, най-учтивият и най-красноречив човек, който са срещали дотогава. Месер Торело пък от своя страна си мислел, че те са много по-знатни и по-важни люде, отколкото му се сторило първоначално, поради което изпитвал голямо съжаление, че тази вечер не ще може да ги почете нито с по-голямо угощение, нито с по-добра компания, и намислил да стори това на следния ден.

Той викнал един от слугите си, казал му какво е решил да направи и го пратил в Павия при своята съпруга, която била най-умната и най-великодушна жена на тоя свят; градът бил съвсем наблизо и нощем не затваряли нито една от градските врати. След това месер Торело завел знатните люде в градината и ги запитал най-любезно кои са; Саладин му отвърнал: „Ние сме кипърски търговци, идваме от Кипър и сме тръгнали по наша работа в Париж.“ Тогава месер Торело казал: „Дано даде Господ и в нашия край да се раждат благородни люде като търговците, дето се раждат в Кипър!“ Те си поговорили за едно-друго, а като настанало време за вечеря, той ги поканил на трапезата и въпреки че тя не била подготвена предварително — гостите били обслужени и нагостени най-добре; скоро след като раздигнали трапезата, месер Торело забелязал, че знатните люде са уморени, затова ги поканил да си отдъхнат във великолепните постели, а после и той се прибрал да си легне.

Слугата, който бил пратен в Павия, предал на съпругата на месер Торело неговата заръка; тя постъпила не по женски, а по царски, разпоредила се начаса да извикат много слуги и приятели на месер Торело, заповядала да приготвят всичко необходимо за едно голямо празненство, да поканят със запалени факли мнозина от най-именитите граждани за пиршеството, заповядала да донесат и много сукна, коприни и кожи и да изпълнят най-точно всичко, каквото мъжът й бил наредил.

Когато се съмнало и знатните гости станали, месер Торело и те се качили на конете, рицарят заповядал да му донесат соколите и повел гостите си към едно близко блато, показал им как летят неговите птици, а когато Саладин го запитал кой ще ги придружи до най-добрата странноприемница в Павия, месер Торело отвърнал: „Аз ще ви придружа, понеже и без това трябва да се връщам.“ Те му повярвали, останали много доволни и тръгнали заедно с него; стигнали в града някъде около третия час и предполагайки, че ги водят в най-добрата странноприемница, завили към дома на месер Торело, където през това време се били събрали да посрещнат знатните гости петдесетина от най-знатните граждани, които веднага се спуснали да хванат юздите и да им придържат стремената. Щом видели това, Саладин и хората му тозчас разбрали каква е работата и възкликнали: „Месер Торело, ние не сме искали от вас подобно нещо; и снощи, и нощес вие сторихме достатъчно за нас, дори много повече, отколкото можехме да пожелаем, затова най-добре ще бъде да ни позволите да продължим пътя си.“ Месер Торело отвърнал: „Синьори, за това, що направих за вас снощи, аз трябва да благодаря не толкова на вас, колкото на съдбата, която ви завари на път по време, когато се наложи да отседнете в скромната ми къщичка; но що се отнася до днешния ден, и аз, и тия знатни люде, дето ви заобикалят, ще се смятаме ваши длъжници; и ако мислите, че отказът да обядвате с тях ще бъде проява на учтивост от ваша страна, стига да желаете, можете така и да постъпите.“

Покорени от тези слова, Саладин и съпътниците му слезли от конете, знатните граждани ги приветствували най-радушно и после ги отвели в приготвените за тях разкошни стаи; след като съблекли доспехите, с които пътували, и се поосвежили, те влезли в залата, където всичко било приготвено от добре по-добре; измили си ръцете и седнали на трапезите, където им поднесли такива разкошни ястия и така добре ги обслужвали, че и сам императорът да дойдел, по-голяма почит не би могло да му се окаже. Въпреки че Саладин и неговите люде били все благородници и били свикнали на разкош и великолепие, те останали удивени от всичко и отсъдили, че по-добро от това не може и да се желае, особено като се има предвид положението на рицаря, за когото знаели, че е обикновен гражданин, а не синьор.