Декамерон

Октавиан, който вече бил известен за станалото, заповядал и тримата да се явят при него, понеже искал да узнае какво е подтикнало всеки един от тях да пожелае именно той да бъде осъден; и тримата му разказали всичко. Тогава Октавиан пуснал на свобода първите двама като невинни, а третият освободил заради тях.

Тит взел със себе си своя Гисип и след като му се накарал здравата за неговата плахост и недоверие, оказал му най-сърдечна почит; завел го у дома си, където Софрония се трогнала до сълзи и го посрещнала като роден брат, а Тит го поутешил, облякъл го и го възвърнал в онова положение, което се полагало на неговата доблест и благородство. Най-напред Тит поделил между него и себе си всички свои съкровища и имения, после му дал за съпруга младата си сестра, която се наричала Фулвия, и му казал: „Гисип, от теб зависи дали ще пожелаеш да останеш при мен, или ще предпочетеш да се завърнеш в Ахея с всичко онова, което аз ти дадох.“ Принуден, от една страна, от обстоятелството, че бил изгонен от своя град, а от друга, подтикван от любовта, която му вдъхвала благодатната дружба на Тит, Гисип решил да стане римлянин. Така той със своята Фулвия, а Тит със своята Софрония живели дълго време в село в един и същи дом и с всеки изминат ден — ако може така да се каже — ставали все по-големи приятели.

И така, дружбата е най-святото нещо; тя е достойна не само за най-голяма почит, ами и за вечна възхвала, тъй като е премъдра майка на великодушието и почтеността, сестра на благодарността и милосърдието, враг на ненавистта и алчността, и без да чака да я подканят, винаги е готова да стори за другите онова, което би искала да направят за нея. Но днес е рядкост да срещнем нейното свещено влияние между двама души, по вина и за срам на презряната алчност на смъртните, която, мислейки единствено за собствената си изгода, я е осъдила на вечно изгнание, отвъд най-далечните краища на земята.

Коя любов, кои богатства, кое родство освен дружбата биха могли да заставят Гисип да долови със сърцето си, и то с такава сила, страстта, сълзите и въздишките на Тит, за да му преотстъпи красивата си, благородна и любима годеница? Какви други надежди за по-добро положение, какви възхвали, какви изгоди, ако не дружбата, биха могли да накарат Гисип да не мисли за това, че ще изгуби и своите близки, и близките на Софрония, да не обръща внимание на презрителните подмятания на простолюдието, да пренебрегва подигравките и насмешките само и само да задоволи своя приятел? И от друга страна, какво, ако не дружбата, е подбудило Тит веднага, без всякакво колебание — а той е имал възможността да се престори, че нищо не е забелязал — да потърси собствената си смърт, за да смъкне Гисип от кръста, който сам Тит е искал за себе си? Какво, ако не дружбата, е направило Тит толкова великодушен, че да подели без ни най-малко колебание огромното си състояние с Гисип, когото съдбата била лишила от неговото? Кой, ако не дружбата, би могъл да накара Тит да даде на Гисип собствената си сестра с готовност и без ни най-малко съмнение, въпреки че е видял, че Гисип бил обеднял и изпаднал до просяшка тояга?

И така, нека людете си имат безброй роднини, цели рояци братя, безчет деца, нека с помощта на парите те умножават броя на своите слуги и нека не виждат, че всеки един от тях повече се страхува от най-малката опасност, която би могла да го сполети, отколкото да се грижи да отстрани и най-големите опасности, надвиснали над неговия баща, брат или господар. Приятелят обаче върши точно обратното.

НОВЕЛА IX

Месер Торело оказва голяма почит на Саладин, който е преоблечен като търговец; настава време за кръстоносен поход, месер Торело определя на жена си срок, след който тя може да се омъжи повторно; месер Торело бива пленен и султанът узнава за умението му да се грижи за ловните птици; султанът познава Торело, казва му кой е и му оказва най-големи почести; месер Торело се разболява и с помощта на магия бива пренесен за една нощ в Павия тъкмо по време на тържеството по случай брака на жена му; тя го познава и двамата се прибират заедно у дома си.

Филомена била вече завършила своя разказ и всички похвалили много великодушната благодарност на Тит, когато кралят, оставяйки последното слово за Дионео, започнал да говори така: