Декамерон

Но нека преминем към втората причина, във връзка с която ще ми се наложи да ви докажа още по-убедително, че той постъпи много по-мъдро от вас, защото ми се струва, че вие не сте в състояние да проумеете промисъла на боговете, а още по-малко пък да разберете и проявите на приятелство. И така, аз ви казвам, че съгласно вашето намерение и решение вие дадохте Софрония на младия философ Гисип, а Гисип реши да я даде на друг млад философ; по ваше решение тя бе дадена на един атинянин, а по решение на Гисип — на един римлянин; съгласно вашето мнение тя бе дадена на един благороден младеж, а съгласно това на Гисип — на друг, още по-благороден; според вашето — на един богат младеж, а според това на Гисип — на друг, още по-богат; според вашето — на един млад човек, който не само че не я обичаше, ами едва я познаваше, докато по решение на Гисип тя бе предадена на младежа, който я обича повече от цялото си щастие и от собствения си живот.

А сега ще ви докажа точка по-точка, че всичко това, което казах, е истина и че то заслужава много по-голямо поощрение от това, което вие сте сторили. Че аз съм млад и съм също такъв философ, какъвто е Гисип, могат да ви го докажат, без да са необходими много разговори, и моето лице, и моите занимания. И аз, и той, сме на едни години и в учението си винаги сме вървели заедно. Вярно е, че той е атинянин, а аз — римлянин. Но ако почнем да спорим за славата на градовете, ще кажа, че аз съм от един свободен град, докато Гисип е от град, задължен да плаща данък; ще кажа още, че аз съм от града, който властвува над целия свят, а той е от град, подвластен на моя; ще кажа, че съм от град с цъфтяща военна слава, власт и ученост, докато за своя град Гисип може да се похвали само с неговата ученост. Освен това, макар и да ме виждате тук като скромен ученик, аз не съм роден от измета на римското простолюдие; и моите къщи, и обществени места в Рим са пълни с древните изображения на моите предци, а римските летописи са пълни с описания на многобройните триумфални шествия, с които людете от рода Квинций са били извеждани на Капитолия в Рим; славата на нашето име не само че не е изгнила от старост, ами днес цъфти повече от всякога. От стеснение аз не ще ви говоря за своите богатства, тъй като помня, че честната бедност е древното и най-голямо наследство на благородните граждани на Рим; и макар простите хора да я осъждат и да превъзнасят богатствата, искам да подчертая, че аз притежавам такива богатства не защото съм алчен, а защото съм любимец на съдбата.

Знам много добре, че за вас е било, пък и сега сигурно е много приятно да се сродите тук с Гисип, но няма никаква причина, поради която вие би трябвало да държите по-малко на мен в Рим, имайки предвид какъв гостоприемен домакин бихте могли да имате там в мое лице, който освен това може да ви бъде полезен, грижлив и силен покровител както в обществените, така и в частните работи. Впрочем кой, като остави настрана собственото си желание и се съобрази със своя разум, би похвалил вашите решения, а не решението на моя Гисип? Никой, разбира се. Следователно бракът на Софрония с благородния, от древен произход и богат гражданин на Рим и приятел на Гисип, Тит Квинций Фулвий, е сполучлив и всеки, който съжалява за станалото и се оплаква от това, не постъпва както би трябвало да постъпи и не знае какво върши.

Ще се намерят може би и такива, които ще кажат, че те съжаляват не затуй, че Софрония е станала жена на Тит, а заради начина, по който е било извършено: скришом, крадешком, без да бъдат известени ни приятелите, нито роднините. Това не е някакво чудо, нито пък се случва за пръв път. Не искам да ви разказвам сега за тия, които са си избирали мъже против волята на своите бащи, или за ония, които са забягвали със своите любовници и са били любовници още преди да станат съпруги, или за тези жени, които са разкрили своя брак с бременност или раждане, преди да са известили за него, и поради това бракът им е бил признат от немай-къде; със Софрония такова нещо не се е случило, напротив, Гисип я даде на Тит скромно и честно, без да извърши нищо нередно.

Други пък ще кажат, че тя е била омъжена от човек, който не е имал право да го стори. Но това са глупави женски приказки, дължащи се на неразбиране на нещата. Не за пръв път съдбата прибягва до различни пътища и нови средства, за да насочи събитията към желаните от нея цели. Защо, ако всичко излезе добре, аз ще трябва да се тревожа, че някой обущар, а не някой философ, тайно или открито е седнал да урежда моите работи по начин, който той мисли за най-добър? Виж, ако обущарят не се прояви като разумен човек, в такъв случай ще трябва да внимаваме да не се залавя повторно със същата работа, а за каквото е сторил досега — да му благодарим. Щом Гисип е омъжил Софрония сполучливо, глупаво и излишно е да се оплаквате от него и от начина, по който е извършил това. Щом не се доверявате на неговия разум, гледайте отсега нататък да не омъжва други жени, а сега му благодарете.