Ден нула

— Добре — отговори с известно закъснение тя. — Тогава ще се видим. О, и още нещо… Благодаря ти за помощта.

Пулър затвори и се огледа. Осем къщи, разположени от двете страни на задънената уличка. Всичките тъмни — нещо нормално за този час. На алеите пред тях бяха паркирани коли. Задните дворове опираха в гората.

Той извади няколко неща от багажника и ги прехвърли в една малка раница, с която не се разделяше. Прикрепи миниатюрния микрофон към ухото си, свърза го със записващото устройство на колана и нахлузи чифт светлосини латексови ръкавици. Насочи се към фасадата на къщата. Лъчът на фенерчето му освети някакви тъмни следи по чакъла. Отпечатъци от гуми, които би могла да остави колата на всеки от полицаите. Прехвърли наум хронологията на събитията.

В 14:00 пощальонът открива труповете и се обажда на полицията. Първите полицаи се появяват в 14:30. Армията е информирана десет минути по-късно. Завидна бързина. Очевидно някой от тукашните си знаеше работата. Дали беше Коул? Самият той получава съобщението в Канзас и хваща първия обратен полет. За късмет със силен попътен вятър, благодарение на който каца четирийсет минути по-рано. Кратко отбиване до квартирата му, в 18:40 вече е в ОКР. Потегля на път в 19:50. Шофира бясно и пристига в Дрейк малко след три сутринта. В момента наближаваше пет.

Пулър огледа инвалидната рампа. Матю Рейнолдс нямаше петдесет и явно бе в достатъчно добра физическа форма, след като още служеше в армията. Съпругата му беше с пет години по-млада от него, без здравословни проблеми според електронното ѝ здравно досие. Децата — на шестнайсет и седемнайсет — също имаха чисто здравно досие. Никой от тях не бе имал нужда да използва рампата. Следователно тази къща не беше тяхна. Появили се бяха тук по други причини. Които може би им бяха стрували живота.

Отново огледа следите от гуми на банкета, после забеляза малко петно, което тъмнееше на метър-два навътре в алеята. Мястото на мотора — разбира се, ако предницата на колата е била насочена на изток. Като внимаваше да не наруши отпечатъците от гуми, Пулър приклекна и го докосна с пръст. Моторно масло, все още топло. Някой бе идвал тук съвсем наскоро. Охраняващият полицай? Може би. Но къде беше отишъл?

Пулър се изкачи с бърза крачка на верандата и веднага видя счупеното стъкло. Наведе се и внимателно обу чифт найлонови терлици. Входната врата беше заключена, но не с резе. Отварянето ѝ му отне точно три секунди.

Пристъпи напред. В едната си ръка държеше включеното фенерче, а в другата — готовия за стрелба МП. Когато влизаш в къща, в която са убити четирима души, а охраняващият ги полицай е изчезнал, всичко може да ти мине през ума. След няколко предпазливи крачки стигна дневната и лъчът на фенерчето ги освети.

Бяха на канапето в седнало положение.

Подредени един до друг.

Четири трупа.

Пулър прибра пистолета, оттегли се максимално назад и включи микрофона. Сбитото му описание не пропускаше нищо от онова, което виждаше.

Бащата най-вдясно, дъщерята — най-вляво. Майката и сина по средата. Майката се е облегнала на бащата. Пулър насочи фенерчето си към пода, застлан с овехтял килим. По него нямаше кървави петна. Лъчът премина по главите на жертвите.

Бащата беше получил едрокалибрен куршум в лицето. Почти от упор.

Лицето на майката беше недокоснато, но в замяна на това тялото ѝ бе надупчено като решето. Ръцете бяха раздробени. Вдигнала ги е да се предпази, помисли си Пулър. Миг преди да я застрелят. Разбира се, без никакъв шанс. Просто инстинктивно движение, за да прикрие онази част на тялото, към която е било насочено оръжието.

Смъртоносните рани на децата не се виждаха. Вероятно бяха застреляни в гръб. Родителите не бяха убити тук, защото липсваха кървави следи. Убили ги бяха някъде другаде в къщата, а след това ги бяха наредили в дневната. Като семейство, седнало да гледа телевизия.

Откачена работа. Но за да очистиш цяло семейство по този начин, наистина трябваше да си откачен, болен изверг.

Той се приближи към канапето, като внимаваше да не стъпва върху нищо, обозначено с номер. Бащата беше облечен в старата зелена униформа, която нямаше да излезе от употреба още няколко години. Дясната част от лицето му липсваше. Вратните прешлени се виждаха през огромната дупка в шията. Изтеклото око тъмнееше. Рани по тялото нямаше.

Подобни поражения можеха да бъдат нанесени единствено с пушка.

Майката гледаше Пулър право в очите. Един по-мелодраматичен наблюдател би сметнал, че в погледа ѝ се чете молба.

Открий убиеца!

Пулър насочи фенерчето към гърдите ѝ. Десетки произволно разположени дупки. Отново стрелба с пушка, но по-отдалече.