Детективска агенция „Private“. Берлин

Мати потрепери вътрешно. Нямаше много вземане-даване с Буркхарт, откакто той дойде в екипа, но цялостното й впечатление беше за вироглав, груб и арогантен човек, черти, може би подходящи за бодигард и експерт по антитероризъм, но според Мати не и за деликатните разследвания, които често провеждаше „Прайвит Берлин“.

— Крис не каза нищо нито за тестостерон, нито за виагра — изсумтя Катарина, — но знам, че имаше уговорена среща за утре с фрау Крюгер.

— Колко би загубил Херман Крюгер, ако хойкането му излезе наяве при грозен бракоразводен процес? — попита Морган.

— Един милиард — отвърна Габриел. — А може и два.

Собственикът на „Прайвит“ се замисли.

— Крис защо си взе почивка?

— Не знам — отвърна Катарина. — Писа ми есемес в понеделник, каза, че има нужда от няколко дни лично време и че ще ми се обади най-късно в четвъртък. Той работи толкова всеотдайно, че му дадох отпуск, без дори да се замисля.

— Разбира се — каза Морган. — Това ли е? Няма други случаи?

— Не, доколкото ми е…

— Не е вярно — прекъсна я Габриел. — Той всъщност работеше по нещо друго, Джак.

Глава 3

Майка ми първа ми показа силата на маските.

Беше гримьорка в Националната опера и балет на Германия. Беше и предателка — предаде държавата си, съпруга си и мен.

Но тези истории ще разкажа друг път.

Маските.

Когато бях малък, живеех с майка си и баща си в панелен блок, построен от държавата в източните покрайнини на Берлин, където градът се среща със стопанствата, отглеждащи добитък за мляко и месо.

Отбелязвам това, приятели мои, само защото, освен че беше бесен алкохолик, баща ми беше и професионален касапин.

В деня, когато научих за силата на маските, баща ми беше на работа, а операта през този сезон не работеше. Сигурно съм бил около седемгодишен и лежах болен с варицела.

Майка ми искаше да ме развесели, затова свали от тавана един голям сандък. Отвори го и се кълна, че ми замириса на мъртъвци — нали се сещате за онази миризма на бавно, неизбежно разложение?

Измъкна маска „Папиркратлер“ със самодоволни, комиксови черти — рубиненочервени устни, огромен нос, ококорени очи и вместо коса — опашка от енот. Каза, че за последен път маската е носена преди петдесет години, на парад в Равенсбург, близо до швейцарската граница.

Майка ми каза, че някога маската принадлежала на нейната майка, която загинала по време на бомбардировките, превърнали и Берлин, и баща ми в жалки развалини през последната година от войната на Хитлер. Маската някак си оцеляла.

— Тази маска е чудо — каза майка ми. — Чудо.

Остави я настрана и извади друга, черна и по-тясна, която следваше извивката на носа точно като маскировката на престъпник.

— Тази е от „Дон Жуан“, операта — плъзна я тя към мен.

— Кой е Дон Жуан? — попитах.

— Лош човек, който умира по лош начин. Така умират злите хора. Смъртта на грешника винаги отразява живота му. Запомни го.

Разбира се, по-късно разбрах, че това са пълни, съвършени глупости.

Смъртта никога не е форма на възмездие.

Смъртта е нещо красиво, нещо, което да се съзерцава, миг, който да се отпразнува.

Но тъй като бях добър син, охотно се съгласих. Мама извади комплекта си с гримове и ми показа как да изрисувам лицето си. Направи ми нацупени устни, хлътнали очи и страшни вежди, които ме разсмяха.

След като добави перука и очила, си спомням как се погледнах в огледалото и си помислих, че наистина съм друг човек, че определено вече не съм аз.

— Знаеш ли защо в театъра използват маски и грим? — попита майка ми.

Поклатих глава.

— Маската те променя. Както и гримът. С подходящата маска можеш да си какъвто си поискаш. С маската се криеш току под носа на хората. Може да правиш каквото си искаш и да се държиш както си пожелаеш. С маската почти все едно си невидим и свободен да се превърнеш в когото или каквото решиш. Например в принц. Или в тигър.

Кимнах, усетих как възможностите се надигат край мен.

— Или в чудовище?

— Дори в чудовище — каза майка ми и ме целуна по главата.

Глава 4

Нов видеоклип се появи на екраните вдясно от главата на Джак Морган.

Показваше жена в износена черна рокля върху черни дънки. Мати си помисли, че някога сигурно е била привлекателна.

Но косата й беше суха и разрошена, кожата й беше нездраво бледа, а очите — хлътнали и тъмни. Изглежда, беше живяла много, много тежко.

— Записът е от камерата във фоайето рано сутринта в петък преди две седмици — каза Габриел. — Ето, Крис излиза да я посрещне.

Мати се намръщи при странното чувство на празнота, което я завладя, когато Крис приближи жената и я прегърна, допря бузата си до нейната и погали гърба й.

— Коя е тя? — успя да попита.

— Не знам — отвърна Габриел, свали очила и разтърка очи. — Но я видях да излиза от кабинета му около час след като са били заснети тези кадри. Чух го и да казва, че ще провери това, за което го е помолила, и няма да й вземе пари. Отново се прегърнаха и тя си тръгна.

Морган попита:

— Можеш ли да влезеш във файловете на Крис и да разберем коя е тя?

— С твое позволение, Джак — отвърна Габриел.

— Позволявам.

Габриел отново зачатка по клавишите. Спря, озадачен, после започна пак.

— Странно — измърмори.