Дявол в синя рокля

— Кой го е грижа какъв? Не ме интересува никой друг, освен теб.

— Но Дафне ми е приятелка…

— Някакъв неин приятел, Корета, това е всичко.

Когато възбудата ми започна да отшумява, тя отново ми подаде точката си и ми позволи да я погаля още малко. По този начин ме не остави чак до сутринта. Каза ми кой бил приятелят на Корета; не бях особено щастлив, когато чух името му, но така беше по-добре.

Когато Дюпре се разкашля в съседната стая като човек, който всеки момент ще се събужда, аз мигом скочих в панталоните си и хукнах към вратата. Корета се хвърли на гърдите ми и въздъхна.

— Няма ли мъничката Корета да получи едни мънички десет долара, ако откриеш това момиче, Изи? Аз бях тази, която ти каза за нея.

— Разбира се, миличко. Веднага щом я открия.

Когато ме целуна на прощаване, разбрах, че нощта вече е отминала; целувката й вече беше безсилна да възкреси мъртвец.

7

Когато най-после успях да се прибера у дома си, на 116 Улица, вече беше настъпил следващият прекрасен калифорнийски ден. Големи бели облаци лениво плаваха на изток към планинската верига Сан Бернардино. По върховете още имаше остатъци от сняг и във въздуха се носеше едва доловим мирис на изгаряни отпадъци.

Кушетката ми си беше в същото положение както я бях оставил сутринта на предния ден. Вестникът, който бях чел същата сутрин, си стоеше прилежно сгънат върху тапицирания ми стол. Чиниите от закуската бяха в мивката.

Вдигнах щорите и прибрах купчината кореспонденция, която раздавачът беше пуснал през процепа на входната врата. Пощата бе започнала да приижда в крупни количества от мига, в който бях станал собственик на недвижимо имущество; на мен това ми допадаше. Допадаше ми дори и безполезната поща.

Имаше писмо, в което ми обещаваха една година безплатна застраховка и още една, в която имам шанс да спечеля хиляда долара. Имаше и писмо за препращане, което предвещаваше смъртта ми, ако не изпратя шест точни копия на други хора, които познавам, и два сребърни четвъртинки долар до пощенска кутия в Илиноис. Предположих, че беше работа на някоя бяла банда, която се опитваше да използва суеверията на негрите от Юга. Писмото просто полетя в кошчето за отпадъци.

Като цяло обаче беше много приятно да си седя така в разсеяната утринна светлина и да си чета пощата. Електрическата кафеварка издаваше звуци от кухнята, а навън птиците вече огласяха простора.

Вдигнах един голям червен пакет пълен с купони, под който се откри дребен син плик. От него дъхаше на изящен парфюм, като беше надписан с елегантен женски почерк. Щемпелът върху марката беше от Хюстън, а името ми гласеше „Мистър Езекиил Ролинс“. Това ме накара да се преместя под светлината, струяща през кухненския прозорец. Не всеки ден получавах писма от дома, от някого, който знаеше цялото ми име.

Хвърлих поглед през прозореца за момент преди да прочета писмото. Върху оградата на съседния ми двор сойка дразнеше едно зло куче. Мелезът ръмжеше и скачаше безсилно да стигне птицата. Всеки път, когато песът стовареше тялото си върху оградата, сойката се преструваше, че всеки миг ще отлети, но не го правеше. Птицата просто продължаваше да се взира в тези смъртоносни челюсти, хипнотизирана от тях.