Дяволската колония

По ръба на плочата се появи тъмна неравна бразда, подобна на сянка на фона на разтопеното злато. През следващите няколко минути изтече още сияещ метал, разкривайки нови части от скритото изображение. Долният метал също беше загрят, но не така много и изглеждаше червеникав в сравнение с яркото злато.

- Картата - прошепна Сейчан.

И последното останало злато изтичаше по червеникавата повърхност и разкриваше още една дълго пазена тайна.

Скритата карта не беше плоско изображение.

- Това е релефна топографска карта - промълви Грей, омагьосан от майсторското й изпълнение.

Появиха се малки планини, прорязани от дълбоки речни долини и равни участъци, отбелязващи езера. Разтопеното злато разкри слабо сияещ модел на горната половина на Северна Америка.

Една от последните капчици се плъзна подобно на кораб по голяма речна долина, която разделяше континента на две.

„Това трябва да е Мисисипи“.

Продължи да разпознава останалите характерни места - веригата вдлъбнатини, бележещи Големите езера, мъничка пукнатина, която можеше да е единствено Големият каньон, издигащия се хребет на Апалачите. Дори бреговите линии изглеждаха невероятно точни. После на североизток от континента, насред океана, се появи серия островърхи острови около по-голяма суша.

„Исландия“.

Не след дълго върху керамичната скара остана само картата. Краищата й бяха леко извити по ъглите. През средата минаваше фина права пукнатина, но двете половини си пасваха съвършено. Грей си представи картата, полепнала плътно по вътрешната част на черепа на мастодонта. Хората на Джеферсън явно бяха изгорили древната кост, за да запазят изображението.

- Това надпис ли е? - попита Сейчан.

- Къде?

- Ето тук. - И посочи.

Грей се наведе по-близо до прозореца и горещината пак опари лицето му. Сейчан имаше по-остро зрение от неговото. Наистина, по краищата на картата западно от континента минаваха едва забележими редове, подобно на бележките на картограф.

Разгледа ги с присвити очи.

- Прилича на същата писменост като онази в дневника на Фортескю, копирана от една от плочите... намери хартия и нещо за писане. Твоите очи са по-добри. Искам да копираш всичко това.

Сейчан се подчини без възражения. Знаеше пред какво предизвикателство е изправен Грей и се радваше, че може да помогне по някакъв начин.

Грей насочи вниманието си към миниатюрното изображение на Исландия. Южно от основния остров имаше мънички върхове, бележещи архипелага Вестман. Върху един от островите дълбоко в метала беше инкрустиран мъничък тъмен кристал, може би черен диамант, който блещукаше от танцуващите пламъци в пещта.

„Остров Елирей“.

Насочи вниманието си на запад, към друг диамант на фона на червеникавия метал. Той бе много по-голям от онзи в Исландия и може би показваше относителните размери на депозита. Това отново му напомни за опасността, къкреща там.

Намръщи се и се опита да се ориентира. Без граници на щати и имена на градове му беше трудно да прецени с точност къде е поставен знакът; ясно беше, че се намира някъде в Скалистите планини, доста на север, но все пак в границите на бъдещите Съединени щати.

При тази липса на ориентири нищо чудно, че Фортескю бе заминал най-напред за Исландия.

Сейчан се върна с лист и химикалка и започна да копира написаното по края на картата.

Докато тя работеше, Грей проследи гръбнака на Скалистите планини на юг и откри онова, което търсеше — съвсем мъничък кристал, който лесно можеше да бъде пропуснат, освен ако не го търсиш специално.

„Това трябва да е пещерата в Юта“.

В сравнение с диаманта на север този беше нищожен. Всъщност бе толкова миниатюрен, че Дейвис и Фортескю или не го бяха забелязали, или изобщо не бяха сметнали за необходимо да го споменават. Грей местеше поглед от единия кристал към другия и обратно с растяща увереност, че разликата в размерите отразява относителната важност на различните обекти - а също и опасността.

Погледна си часовника. Беше съвсем наясно, че времето изтича.

Сейчан приключи и посочи с химикалката най-големия диамант.

- Да имаш представа къде се намира това?

- Мисля, че ще получа - каза той, докато сглобяваше парчетата от пъзела в главата си. Картината изглеждаше съвсем основателна и го изпълваше с ужас. Трябваше му обаче доказателство, преди да сподели теорията си. - Трябва ми карта на западната част на Съединените щати.

Сейчан посочи пещта.

- Междувременно, какво ще правим с тази?

И Грей й показа - завъртя цифровия термостат на пещта. И продължи да го върти, като гледаше как температурата се покачва до над три хиляди градуса по Целзий, три пъти повече от температурата на топене на обикновеното злато. Сините пламъци подскочиха по-високо и затанцуваха с нова сила.

Сейчан го зяпна.

- Не можем да рискуваме картата да попадне в ръцете на Уолдорф - обясни той.

- Значи смяташ да я унищожиш?

- Ще опитам. Металът на картата е по-плътен, така че няма да се разтопи при температурата, необходима за обикновеното злато. Но дори и този материал трябва да има точка на топене.