Дяволската колония

- Чичо Кроу, ти си жив!

Искаше му се да възкликне същото.

Тя беше жива!

Вместо това зададе въпросите си практично. Знаеше, че разполага с малко време.

- Кай, добре ли си? Нараниха ли те?

- He. - Тя разтегна кратката дума, за да обхване колкото се може повече неща.

Пейнтър разбираше колко голяма е травмата, която несъмнено я измъчваше - убийствата, кръвопролитията, ужасът от неизвестното. Но наред с това чу и храбростта в думичката. Във вените й течеше кръв на воини.

- Ще дойда да те прибера. Обещавам.

- Знам. - В гласа й имаше едновременно сълзи и надежда. - Знам, че ще дойдеш.

Взеха й телефона.

- Значи се споразумяхме? - попита гласът на Рафе.

- Ще ви се обадя за времето и мястото на размяната.

- И ще искам доказателство за твърдението ви, мосю Кроу.

- Ще го получите. Стига тя да е непокътната.

- Тъй да бъде. Au revoir.

След като Сен Жермен затвори, Пейнтър продължи да стиска здраво слушалката, сякаш се опитваше да продължи връзката с Кай. Чувстваше се замаян от облекчение.

- Значи Кай е жива? - обади се глас зад него.

Обърна се. Насиненото лице на Джордан беше изтерзано от притеснение. Съсредоточен Върху обаждането, Пейнтър не беше чул как младежът се е промъкнал в кабинета. Или имаше забележително тиха стъпка, така характерна за неговия клан... или Пейнтър просто беше прекалено изтощен.

А може би бе комбинация от двете.

Погледна младежа. Знаеше, че трябва да е откровен. Джордан си го беше заслужил.

- Не са я наранили. Но все още е в опасност.

Джордан пристъпи напред.

- Значи ще им кажете онова, което искат да знаят... за да ги накарате да я пуснат?

Макар да беше въпрос, Пейнтър долови в думите му и настояване.

- Ще опитам.

Това бе най-добрият отговор, който можеше да предложи. Беше блъфирал в разговора с Рафаел, за да спечели време за Кай. Но каква отсрочка й бе осигурил? Колко още можеше да задържи французина?

Нямаше представа къде се намира изгубената Чети- ринайсета колония. Само един човек имаше шанса да се добере до тази информация - а той беше беглец, преследван от всяка правозащитна и специална служба в страната.

Страхът отново се върна на лицето на Джордан.

Пейнтър стана и постави длан на рамото му, за да го окуражи.

- Няма нищо лошо да се тревожиш, но не губи вяра. По случая работят едни от най-добрите ми хора.

Джордан кимна, пое дълбоко дъх и бавно издиша.

Пейнтър погледна слушалката, която все още стискаше в ръката си. Рафаел нямаше да очаква ново обаждане в близкия час. Дотогава той трябваше да разполага с някакви отговори. Обърна се към тъмния прозорец и се загледа в далечината.

„Грей, само не ме разочаровай точно сега“.

1 юни, 02:50

Нашвил, Тенеси

Грей се наведе към прозореца на пещта. Жегата лъхна в лицето му. Златната плоча лежеше върху керамична скара, леко наклонена под ъгъл, и се виждаше Държавният печат с четиринайсетте стрели.

Редици сини пламъци танцуваха по дъното на пещта и бавно повишаваха температурата. Над вратата показанията на цифровия термометър плавно се повишаваха, вече преминаваха шестстотин градуса по Целзий.

- Още малко - каза златарят.

Беше руснак, петдесетинагодишен, с прошарена коса. Беше висок не повече от метър и шейсет и пет, но имаше телосложението на полузащитник плюс малко шкембенце, увиснало над колана му. Почеса златната верижка, скрита под тениската му. Работилницата му се намираше насред джунглата на промишления комплекс. Купуваше старо злато срещу пари в брой, но също така претопяваше пръстени, монети, огърлици и други бижута в кюлчета.

Освен това имаше проблем с данъчните. Кат го беше притиснала да сътрудничи и го бе заплашила със затвор, за да си мълчи за среднощното начинание.

Човекът явно беше изнервен и се потеше.

- Златото се топи на температура около хиляда градуса - каза руснакът. - Вижте как металът вече свети.

Повърхността на плочата в камерата вече сияеше като слънце. Пред очите на Грей върху Държавния печат, при едното крило на орела, се появи бляскава златна капчица, стече се по наклона и капна в керамичната тава под скарата. Не след дълго още капчици започнаха да се стичат на струйки, бавно заличавайки печата. Резките, ясно очертани ръбове на плочата омекнаха и се стопиха в река от злато.

- Това би трябвало да е достатъчно - каза Грей. - Поддържайте тази температура.

Не искаше да рискува да повреди картата, ако наистина беше скрита отдолу. По-гъстото нанозлато имаше по-висока точка на топене, но това не означаваше, че няма да се размекне, ако се нагорещи твърде много. Не биваше да заличат нито един детайл от изображението.

След като температурата бе нагласена, Грей посочи вратата и каза:.

- Сега ще трябва да излезете. Идете при партньора ми отвън.

Златарят изобщо не се поколеба. Кимна, обърна се и бързо закрачи към изхода. Монк стоеше отвън и наблюдаваше улицата. Точно сега не им трябваше още една засада.

Грей го изчака да излезе и отново насочи вниманието си към пещта. Разтопеното злато се беше превърнало в течна слънчева светлина.

- Виж горния край - каза Сейчан, която стоеше до него, и сграбчи китката му.

- Виждам.