Дяволската колония

За да е сигурен, че това ще се случи, Грей продължи да върти термостата, докато на екрана вместо градуси се изписаха три букви - МАХ.

Надяваше се, че това ще свърши работа.

Гледаха как температурата в пещта се покачва все повече и повече. Скоро горещината ги прогони няколко стъпки назад. Картата в камерата засия ослепително като миниатюрно слънце.

„Може и да не се разтопи... дори и при такава температура“.

След още минута Грей трябваше да заслони очите си от яркото сияние.

- Усещаш ли? - попита Сейчан.

- Какво?

И в същия миг го усети.

Сърбеж по кожата, едва доловима вибрация, сякаш всички молекули в помещението се възбуждаха. Секунда по-късно тежката пещ започна да се тресе на бетонния под.

Грей сграбчи Сейчан за лакътя и я бутна към вратата.

- Бягай!

Побягна след нея. Представи си гъсто наредените атоми на нанозлатото, притиснати ужасно един в друг, уловили огромно количество потенциална енергия, подобно на разтегнат ластик.

Хвърли поглед през рамо. Ако ластикът внезапно се среже, ако цялата потенциална енергия се освободи наведнъж от нагряването на метала...

Той нямаше да се разтопи.

А щеше да...

Експлозията го запрати в Сейчан и двамата излетяха през вратата. Около тях заваля пръснато стъкло и направено на трески дърво. Обгорената врата на пещта профуча покрай тях и разби предното стъкло на шевролета на собственика, паркиран пред работилницата.

Грей скочи на крака, хвана Сейчан през кръста и я вдигна. Газовите бутилки в работилницата... Следващата експлозия отново ги събори на земята, последвана от гореща вълна. Огромна огнена топка пръсна оцелелите прозорци на сградата и се понесе високо в небето.

Двамата отново се изправиха, олюляваха се като пияни.

Монк ги беше зяпнал от паркинга срещу работилницата. Стоеше до потресения руснак и откраднатия бял ван. Докато Грей и Сейчан тичаха към тях, златарят падна на колене и извика страдалчески:

- Какво направихте с работилницата ми?

- Ще ви обезщетим - каза Грей, докато му правеше знак да се дръпне, за да се качат в колата. - Стига да мълчите.

Скочиха в колата.

- Дръжте се - предупреди Монк и Натисна газта до дупка.

Грей разбираше тази нужда от скорост. И тримата я разбираха. Трябваше да изчезнат от района, преди да пристигнат екипите за спешна помощ.

Грей погледна назад към горящия комплекс. Пламъците бушуваха, пушекът се издигаше високо в нощното небе подобно на сигнална ракета. Изстиналата им следа изведнъж отново беше станала гореща. Не можеше да се довери на руснака, че ще си държи езика зад зъбите. Вестта щеше да се разпространи и най-вероятно щеше да стигне до Уолдорф.

- Какво стана? - попита Монк.

Грей му разказа.

- Е, поне си намерил картата - отбеляза Монк. - А как стои въпросът с Четиринайсетата колония? Знаеш ли къде се намира?

Грей кимна. Главата му още кънтеше.

- Имам идея.

- Къде?

- На възможно най-лошото място.

1 юни, 00:22

Флагстаф, Аризона

- Ако Грей е прав, колко сме загазили? - попита Пейнтър.

Роналд Чин, който седеше от другата страна на купчината топографски карти и доклади от Геоложката служба на САЩ, поклати глава.

- Мен ако питате, здравата сме нагазили в лайняната река.

Подобни думи от иначе сдържания геолог бяха повече от показателни. Чин беше пристигнал преди половин час с човек от Националната гвардия - майор Ашли Райън. Двамата бяха тръгнали от Юта за Аризона с намерение да помогнат в издирването на изчезналата група на Пейнтър и след като кацнаха във Флагстаф и научиха за спасяването им, бяха дошли при екипа в рейнджърския пост, който се беше превърнал в импровизирана ситуационна зала.

- Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен? - попита Пейнтър и се загледа в подробната карта на Монтана и Уайоминг. Именно там според Грей се намираше изгубеният град на древните, последният дом на тоутсиий унстоу пуутсийв, мястото, където те скрили най-големите си съкровища и нагласили часовниковия механизъм да отброява оставащото време, неутрино по неутрино.

Погледът му проследи границите на националния парк.

Йелоустоун.

Първият от всички национални паркове и доайен на всички геотермални области на континента. Ако тоутсиий унстоу пуутсийв са търсели топъл и постоянен дом, в който да запазят и защитят деликатното си съкровище, това беше тяхното място с неговите десет хиляди горещи извора, двеста гейзера и безброй димящи отдушници, клокочещи езера и кални вулкани. Всъщност половината гейзери на планетата се намираха в рамките на парка.

Но пък и площта за претърсване си я биваше.

Повече от осем хиляди квадратни километра.

Пейнтър искаше да е сигурен, преди да съсредоточи всички усилия само върху това място. В един от кабинетите отзад Ханк Канош мобилизираше своите ресурси и се мъчеше да потвърди твърдението на Грей. Засега всичко си оставаше все още теория. Дори Грей призна, че преценката му е просто предположение и че има много място за грешки. Междувременно екипът на Грей щеше да търси допълнителни потвърждения от исторически ъгъл.