Дяволската колония

- Сигурно така някои анасази са се спасили от клането тук. Избягали са долу, минали са под земята през пещерите и са построили новия си дом под другия отдушник. И са живели там, докато наводнението не ги е унищожило.

Една загадка намери решението си, но Пейнтър се изправи пред друга.

Пресегна се и разтресе решетката.

- Заключена е с катинар.

- Няма проблем. Имам ключ - каза Ковалски и извади пистолета си.

1 юни, 02:08

Нашвил, Тенеси

- Още ви преследват. - Гласът на Кат звучеше тенекиено по евтиния телефон. - И ще продължат цялата нощ.

Грей седеше на мястото до шофьора в невзрачния бял форд - колкото по-невзрачен, толкова по-добре, ако се вярваше на Кат. Бяха зарязали мощния понтиак на един паркинг сред гора до Боулинг Грийн и бяха отмъкнали форда от автокъща за коли втора употреба. Никой нямаше да забележи изчезването му най-малко до сутринта.

Въпреки това не спираха да се движат - знаеха, че мрежата за залавянето на избягалите от Форт Нокс терористи ще става все по-широка. Засега бяха преди нея, пътуваха по второстепенни пътища, избягваха магистралите и продължаваха на юг, докато не стигнаха Нашвил.

-      Всички ви търсят - продължи Кат. - ФБР, военното разузнаване, полицията. Тук във Вашингтон е пълна лудница, особено като се има предвид, че всичко се случва посред нощ. След споменаването на думата „терорист“ всички са вдигнати по тревога.

Монк бавно караше през промишлената зона в покрайнините на Нашвил. Грей погледна към задната седалка. Сейчан седеше със скръстени на гърдите ръце и се взираше в тъмните редици складове, супермаркети и работилници. Поради престъпленията й в миналото не беше официално член на Сигма. И никога нямаше да бъде. Вербуването й като шпионин беше известно само на шепа доверени хора в организацията. За останалия свят на тайните служби тя си оставаше издирван терорист и наемен убиец.

- Как изобщо се стигна до вдигането на тревога във Форт Нокс? - попита Грей. - Всичките ни документи бяха безупречни. Какво ги е предупредило? В хранилището бяхме сканирани и фотографирани. Да не би снимката на Сейчан да е била засечена в някоя база данни?

- Още работя по въпроса. Знам обаче, че предупреждението не е тръгнало от Форт Нокс. От външен източник е, но не мога да го проследя. Поне засега. Още е твърде рано. В момента всички си покриват задниците. Предполагам, че в цял Вашингтон в момента се унищожават файлове.

- Значи са ни скроили номер. Било си е засада от самото начало. - Можеше да се сети кой е дирижирал всичко това. Представи си началника във Форт Нокс. - Някакви новини за Уолдорф?

Беше разговарял с Кат час след като купи предплатения телефон. Разговорът бе кратък, тъй като тя се опитваше да потуши безброй пожари едновременно и в същото време вдигаше димна завеса, за да запази участието на Сигма в тайна и да насочва различните служби по лъжливи следи, за да не ги пипнат.

- Не - каза тя. - Пуснах множество допитвания, но Уолдорф изчезнал малко след вдигането на тревогата в базата. Най-вероятно ви преследва толкова отчаяно, колкото и всички останали.

- Защо мислиш така?

- Това е една от причините да ви се обадя. За да ви предупредя. Самолетът, с който пътувахте от Вашингтон, беше взривен във въздуха преди петнайсетина минути, малко след отлитането от Луисвил. Експлозията откъснала опашката. Предполага се, че бомбата е била свързана с алтиметъра. Самолетът е достигнал определена височина и механизмът се е задействал.

Грей си спомни младия пилот и горещият въглен на гнева пламна в стомаха му.

- Уолдорф се опитва да ни унищожи. Но би трябвало да знае, че не сме били в самолета.

Стисна юмрук на коляното си, когато си даде сметка какво означава това. Взривяването бе акт на чисто отмъщение, гневно избухване след като плановете на Уолдорф се бяха провалили.

- Реших, че трябва да знаете - предупреди го Кат. - Това е още една причина да не спирате.

- Разбрано. - Чу я да въздиша и се досети, че това не е всичко. - Какво?

- Отново се чух с доктор Джанис Купър.

Трябваха му няколко секунди, за да се сети за кого става дума.

- Аха, онази с японския физик. И какво?

- Двамата са все още под охрана, но той продължава да се консултира с другите лаборатории. По наша молба проучи силния поток неутрино от запад.

- Определил ли е местоположението?

- Не, но успя да екстраполира силата на предстоящата експлозия. Твърди, че вероятно ще е над сто пъти по- голяма от онази в Исландия.

Грей си представи разпадащия се сред пламъци остров Елирей.

„Сто пъти по-силно от онова?!“

Размерите на пораженията бяха невъобразими.

Което ме води до реалната причина, поради която се обаждам - продължи Кат. - Японският физик направи груба преценка кога ще настъпи експлозията. По същия начин, по който го направи с Исландия.

- Кога? - Коремните мускули на Грей се свиха, сякаш очакваха удар.

- След около пет часа.

Заля го отчаяние. Какво можеха да направят за пет часа? Дори да не ги преследваха, щеше да им е трудно дори да долетят до Западния бряг навреме, за да направят каквото и да било. Но Сигма вече имаше други агенти там.