Дяволската колония

- Това не е добре - каза Пейнтър. - Трябва да намерим път нагоре. Калта ще продължава да се стича надолу. Трябва да се махнем от пътя и.

- И колкото по-бързо, толкова по-добре! - извика Ковалски отзад.

Ханк погледна през рамо, но Ковалски насочи лъча си надолу. На Ханк му бе нужна секунда да забележи, че по пода се стича вода. Лапите на Кауч запляскаха в малкото поточе. Калта явно беше стигнала отвора на тунела и разтопяваше леда.

Пейнтър наложи по-бързо темпо.

След още десет минути, които им се сториха като цял час, стигнаха края на тръбата.

- О, не - изстена Ханк.

Тунелът свършваше пред отвесна скала. Пейнтър насочи лъча на фенера надолу. Не можеха дори да видят дъното на пропастта, но някъде далеч под тях шумеше вода. Отсрещната отвесна скала се издигаше на два и половина метра пред тях. Магмената тръба продължаваше и там. Сякаш някакъв могъщ бог беше взел гигантски сатър и бе разцепил земята, срязвайки тунела наполовина.

- Това е разлом - каза Пейнтър. - Ще трябва да скочим. Не е чак толкова далеч. Със засилка би трябвало да стигнем до другия тунел.

- Да не си полудял? - попита Ханк.

- Изглежда по-опасно, отколкото е в действителност.

Ковалски застана на страната на Ханк.

- Дрън-дрън. Зрението си ми е много добре.

- Мога да го направя - каза Джордан и им направи знак да се дръпнат. - Ще скоча пръв.

- Джордан... - започна Ханк.

- Нямаме избор - напомни му младежът.

Никой не се опита да възрази.

Дръпнаха се назад в тунела, за да му оставят доста- тъчно разстояние за засилване.

- Внимавай - каза Ханк и потупа Джордан по рамото.

Той вдигна палци към тях, затича се, като вдигаше пръски в засилващия се поток, и скочи с главата напред. Полетя като млада мускулеста скала и се приземи по корем на ледения под на тунела отсреща. Изчезна за миг, после се появи отново.

- Не е чак толкова зле - каза задъхано и на лицето му цъфна усмивка.

„Лесно му е на него...“

- Аз съм втори - каза Пейнтър. - Ковалски, щом прескоча, хвърли ми кучето.

Ковалски погледна Кауч; кучето погледна едрия мъж.

Нито единият, нито другият изглеждаха щастливи от тази идея.

След малко маневриране Пейнтър се затича и скочи не по-зле от Джордан.

Ковалски се наведе и вдигна Кауч. Кучето се загьрчи да се освободи, докато Ханк не го успокои, като го потупа и му прошепна нещо.

- Леле, професоре. С какво храниш това кученце?

-       Само внимавай - помоли го Ханк.

Ковалски пристъпи до ръба на пропастта, наведе се - и рязко се изправи, хвърляйки кучето. Кауч изквича от изненада и разпери крака като летяща катерица. Пейнтър протегна ръце и го улови. Двамата се затъркаляха в тунела, чу се възмутен лай.

Ханк издиша с облекчение... и тогава Ковалски се обърна към него.

-       Твой ред е.

Ханк преглътна и поклати глава.

- Не зная дали ще успея.

- Или скачаш, или те мятам като кучето. Ти си решаваш, професоре.

Ханк не можеше да определи кое от двете е по-лошо.

- Ако се наложи, ще ви хвана - обади се Пейнтър от другата страна.

- Ами... добре - каза Ханк, мъчеше се да говори колкото може по-мъжкарски.

Отстъпи назад в тунела заедно с Ковалски.

- Мога да те бутна... да ти дам летящ старт - предложи гигантът.

Преди Ханк да отговори, тихо пъшкане ги накара да се обърнат. Ковалски светна в магмената тръба. Лъчът опря в стена от кал на около пет-шест метра от тях. Беше допълзяла безшумно, подобно на опитен убиец. Докато гледаха, полутечната стена се стопи в центъра и от отвора потече гореща кал.

- Сега или никога, професоре.

Глух тътен ги предупреди за предстоящата опасност.

Внезапно пълзящата кал избълва горещи, вонящи на сяра пръски и потече към тях.

-       Тичай! - извика Ковалски.

Ханк се втурна, следван по петите от великана.

Приведен ниско, Ханк тичаше с все сили, но когато доближи ръба, се подхлъзна. Краката му изведнъж изчезнаха под него и той залитна към ръба.

- Падна ли ми, професоре? - Яка ръка го хвана през кръста и Ковалски скочи заедно с него през тъмната бездна.

На Ханк му се прииска да затвори очи, но мисълта за това го уплаши още повече.

Не успяха да се приземят гладко като другите двама. Ковалски закачи ръба с рамо и се запремятаха по леда в преплетено кълбо от ръце и крака. Блъснаха се в Пейнтър, който не успя да се дръпне навреме.

Накрая успяха да спрат и след известно чудене кой крайник чий е се изправиха. Джордан се беше върнал при отвора на тунела и се взираше през пропастта.

Ханк отиде при него.

Беше се родил нов кален водопад. Мудната маса се стичаше от отсрещния отвор на димящ, вонящ на сяра поток. За миг Ханк зърна почернял крак, стърчащ от калта. Беше на някой от анасазите, пометен от ледената гробница.

Трупът, погребан вече в кал, изчезна някъде долу.

Ханк отправи безмълвна молитва за изгубената душа, за всички тях, и се обърна.

Ковалски зададе въпроса, който си задаваха всички:

- А сега какво?

19:28

Всички отчаяно се нуждаеха от почивка.

- Ще спрем тук - каза Пейнтър и изтощено се отпусна по задник.