Дяволската колония

- Някакви вести от директор Кроу?

Гласът й стана напрегнат.

- Не. Влязъл е в пещерна система под някакви руини, но местните рейнджъри съобщават за експлозия, която затрупала голяма част от нея. Лиза наблюдава екипите, които претърсват пустинята на мястото, където е бил видян за последно. Съсипана е. Засега няма следа от него. Разговарях и с Роналд Чин поне десет пъти. Той също няма вест от Пейнтър.

Грей се надяваше директорът да е добре, но все пак им трябваше някой на запад, който да се заеме с предстоящата беда.

- Каза ли на Чин за геологичната бомба, която тиктака там?

- Казах му, но какво можем да направим, без да знаем мястото? Затова трябва да намериш начин да се добереш до онази индианска карта върху плочата. Ако има някаква следа къде е скрито нестабилното нановещество, трябва да я научим бързо.

- Ще направя каквото мога, но ще ми трябва леярна, за да загрея плочата. Може да успея да разтопя обикновеното злато и да разкрия картата.

- Очаквах го.

„Разбира се, че си го очаквала“.

- Разполагам с името на малка златарска работилница недалеч от вас. Ще ти дам адреса. Собственикът ще ви чака там след петнайсет минути.

Адресът се оказа само на няколко преки, в същия промишлен район. Кат определено я биваше да се погрижи за всяка променлива.

Но имаше и още една променлива.

- Мога ли да чуя Монк? - строго попита тя.

- Момент. - Грей подаде телефона на приятеля си. - Май си загазил.

Монк задържа волана с чукана си и взе телефона. Захвана го между рамото и брадичката си и отново пое кормилото.

- Здрасти, миличка.

Гласът на Кат се долавяше от телефона, но беше твърде тих, за да се различат думите.

- Не, не съм изгубил пак ръка - каза Монк и пръстите му се стегнаха около волана. - Изгубих само протезата. Разликата е съществена, скъпа.

Грей си представи как Кат гълчи мъжа си по сценария, който се играе от векове между съпруги и съпрузи - онази вечна смесица от ядове и любов.

На лицето на Монк бавно плъзна усмивка. Шепнеше думи, които бяха най-обикновени, но всъщност пропити с любов като лириката на всяка добра песен.

- Аха... добре... да, ясно...

За да ги остави насаме, Грей се обърна към тъмните улици, но погледът му се спря върху огледалото. Сейчан се взираше в тила на Монк. Лицето й бе разнежено и унесено. Не подозираше, че някой я наблюдава.

Но си оставаше ловец - усети го и погледът й се стрелна към огледалото. Лицето й моментално се стегна и тя се извърна.

Гласът на Монк внезапно стана рязък.

- Какво?! Току-що ли?

Грей моментално застана нащрек.

Монк вдигна брадичка.

- Кат току-що получи вести. Открили са Пейнтър. В момента Лиза говори с него.

31 май, 23:32

Флагстаф, Аризона

„По-малко от пет часа до следващата експлозия?“

След като разговаря с Лиза, Пейнтър получи пълен доклад от Кат. Погледна си часовника. Това означаваше, че изригването ще настъпи някъде по изгрев. Големият въпрос обаче си оставаше - къде точно?

- Грей работи по въпроса за стесняване на радиуса на търсене - продължи Кат. - Единствената ни надежда е наистина да е открил старата индианска карта и да успее да определи местоположението на изгубения град.

Пейнтър се чувстваше с вързани ръце, откакто се беше измъкнал със зъби и нокти на свобода. Заедно с останалите беше излязъл от пещерите под Вупатки преди около час. Участниците в издирващия екип, разположен на лагер при руините, бяха страшно изненадани, когато групата на Пейнтър се появи изневиделица с молба за вода и храна. Веднага ги евакуираха в най-близкия рейнджърски пост, където Пейнтър се зае да научи какво е станало по време на отсъствието му.

„Явно доста неща“.

Но един въпрос си оставаше на първо място. Зададе го отново.

- Кат, има ли някакви новини за Кай?

- Не. - Тя подбра внимателно следващите си думи. - Претърсваме всички окръзи в Аризона и Юта. Никоя правозащитна организация не е съобщила за откриването на труп, отговарящ на описанието на племенницата ви.

Пейнтър овладя гласа си. Знаеше, че ако даде воля на чувствата си, това няма да е от полза за никого.

- Джордан Апавора каза, че командосите имали хеликоптери. Биха могли да се отдалечат повече.

- Ще разширя издирването.

- А как стои въпросът с разгласяването чрез доверени източници и местните медии, че съм оцелял?

- Вече е направено. Разпратих извънредни съобщения до всички по-големи медии. За спасителната операция, в това число и снимки на групата. Ако Рафаел Сен Жермен или някой от хората му включи телевизор, радио или влезе в интернет, задължително ще научи.

- Добре.

Ако племенницата му все още бе жива, най-добрият й шанс да оцелее беше Пейнтър да привлече вниманието на онзи французин. След това Рафаел щеше да я държи в безопасност, пък било то и само за да я използва за разменна монета. Сега на Пейнтър му оставаше само да измисли с каква точно монета разполага самият той.

През следващите десет минути Кат продължи с останалите новини - за Форт Нокс, за издирването на Грей и групата му и за положението с активността на неутриното.

След като се запозна с всичко, Пейнтър прекъсна връзката.

- Сър - каза някой зад него.