Дяволската колония

Поради опасния нестабилен район Националната гвардия бе извела целия второстепенен персонал далеч от клисурата и бе направила около нея петкилометров кордон, с наземни патрули и кръжащи във въздуха хеликоптери. Райън държеше малко отделение в самата долина. Всички войници имаха опит в огнеборството и бяха с жълти предпазни костюми, шлемове и дихателни маски, ако въздухът станеше негоден за дишане.

Райън се обърна към новодошлия, който също тъкмо обличаше подобен екип.

- Мислите ли, че можете да ни кажете какво става там?

Геологът, който се беше представил безцеремонно като Роналд Чин, отвърна също толкова безцеремонно:

- Точно затова съм дошъл.

Райън го изгледа скептично. Ученият беше долетял от Вашингтон преди петнайсет минути, с хеликоптер. Макар да не изпитваше абсолютно никакво уважение към правителствените бюрократи, които си пъхаха носовете където не им е работа, Райън усещаше, че този не е само геолог. Заради деловото му поведение и бръснатата глава подозираше, че има и военен опит. След като слезе в клисурата, правителственият учен беше преценил с един прецизен поглед обстановката и бе започнал да облича пожарникарския костюм още преди Райън да го посъветва да го направи.

- Трябва да сляза сам - заяви Чин и взе металния си куфар от земята.

- Няма начин. Докато сте тук, аз отговарям за вас. - Райън беше получил заповед да окаже пълно съдействие на геолога, но нещата тук все пак бяха под негово командване. - С редник Белами ще ви заведем до мястото и ще ви върнем.

Чин кимна, без да спори, с което си спечели още една червена точка пред Райън.

Райън поведе, като включи закрепения на рамото му светодиоден фенер. Останалите последваха примера му. Приличаха на екип, тръгнал да изследва новооткрита пещера.

Влязоха в тъмната гора. С всяка крачка въздухът ставаше все по-горещ и наситен със сяра. Тримата бързо си сложиха шлемовете и маските, но въпреки това жегата им се съпротивляваше като същинска стена. Парата кондензираше по визьорите и им пречеше да виждат. Сгъстеният въздух имаше вкус на метал в устата на Чин, или може би това бе плод на страха му. След като излязоха от гората, Райън им направи знак да спрат.

Дъното на долината се спускаше в приблизително кръгла плитка вдлъбнатина с диаметър трийсетина метра и вклиняваща се дълбоко в отвесната скала отляво. Недалеч от тях каменният край продължаваше да се разпада на чакъл и груб пясък, поради което ямата бавно се разширяваше. Зад устието самата яма се спускаше надолу, пълна с фин скален прах, а в центъра пропадаше в дълбока димяща дупка.

В тъмното гърло кипеше вода, осветена от подземни огньове. Земята леко потръпна и във въздуха излетя струя свръхнагорещена вода и пара, съпроводена от плътен рев. Тримата предпазливо отстъпиха назад.

След като фонтанът утихна, Чин приближи на крачка от кратера и каза с приглушен от маската глас:

- Взривът определено е стигнал до геотермалните пластове под нас. Целият район лежи върху вулканична подложка.

Райън и Белами приближиха до него.

- Внимавайте с ръба. Може да се изрони.

Чин кимна, пристъпи предпазливо до края, клекна и отвори куфара. Вътре имаше грижливо подредени измервателни уреди и химикали, както и геоложки чукчета, контейнери, четки и пикели.

- Трябват ми няколко проби от детрита и наноса, като се започне от периферията и се продължи към средата - каза геологът, докато приготвяше наборите. Извади чук и длето и добави: - Ако някой от вас може да откърти парче гранит при ръба, това ще ускори нещата.

Райън направи знак на Белами да изпълнява.

- За какво ви е този камък?

- Ще го използвам да определя състава на местната основна скала. Трябва ми база за сравнение с пробите от зоната на взрива.

Белами взе инструментите и малка торбичка за проби, отдалечи се на няколко метра и се захвана за работа. Беше бивш полузащитник в отбора на селскостопанския колеж на щата, но травма в коляното бе сложила край на футболната му кариера. Имаше жена и дъщеря му беше на път, така че напусна училището и постъпи в Националната гвардия. Беше добър войник и знаеше как да работи бързо и ефективно.

Чин закрепи стъкленица към телескопичен алуминиев прът, наведе се, разпъна пръта и загреба проба от грубия пясък най-близо до ръба.

Докато геологът работеше, Райън гледаше към отсрещния край ямата. Отломките там ставаха още по-фини и се превръщаха на прах при центъра, където сякаш потичаха на спирала като в пясъчен часовник и изчезваха в димящото гърло.

Приглушено ахване върна вниманието му към Чин. Геологът държеше пръта си над ямата. Беше успял да вземе проба от горещия пясък, само че стъкленицата му беше покрита с паяжина от пукнатини.

„Нима жегата я е пръснала?“

Пред очите на Райън дъното на стъкленицата се отчупи и пробата се изсипа обратно в ямата. Щом падна върху повърхността, стъклото сякаш се стопи на прах. Не, не се стопи. Разтвори се за секунди и изчезна.