Дяволската колония

Чин се изправи. Още държеше пръта с останките от счупената стъкленица в края. Докато се взираха, останалата част от съда се разпадна на стъклен прах и също се изсипа в ямата. Дори върхът на алуминиевия прът започна да се рони бавно откъм върха. Преди корозията да измине повече от пет-шест сантиметра, Чин хвърли пръта в ямата. Той се заби като копие в прахообразната повърхност - и продължи да потъва, сякаш бе в подвижни пясъци.

Райън знаеше, че прътът не просто потъва.

- Денатурира се - каза Чин с изумление, съответстващо на ужаса на Райън. - Каквото и да става тук, то разлага материята. Може би на атомно ниво.

- Каква е причината, по дяволите?

- Нямам представа.

- Тогава как можем да го спрем?

Чин само поклати глава. Райън си представи как процесът продължава да се разраства като рак по планините и задълбава все повече и повече. Спомни си думите на геолога за онова, което се крие под краката му.

„Целият район лежи върху вулканична подложка“.

Сякаш за да му го напомни, земята се разтърси пак, този път много по-силно. Гейзерът изригна отново, стигна до върховете на дърветата и избълва стена свръхнагорещен въздух.

Чин прикри лицето си с ръка, а с другата посочи назад към гвардейския пост.

- Районът е много нестабилен! Трябва да се евакуирате от клисурата. Отстъпете най-малко на километър и половина.

Райън нямаше намерение да спори и извика на Белами, който продължаваше да работи на няколко метра от тях с чука и длетото:

- Зарежи това! Кажи на хората да са готови да се изнасят! Съберете цялата екипировка!

Преди едрият редник да успее да направи и една крачка, от отвесната скала зад него се откърти ново парче и се стовари в ямата. От нея полетя мокър прах. Няколко черни пръски улучиха десния крак на Белами под коляното.

- Разкарай се оттам! - заповяда Райън.

Без повече подкани Белами затича към тях. Лицето му се беше изкривило от болка. Куцаше с десния си крак.

- Какво стана? - попита Райън.

- Кракът ми гори, сър.

Райън погледна надолу. Огнеупорните панталони би трябвало да предпазят кожата му от изгаряне от горещия прах.

- Събори го да легне! - викна Чин. - Веднага!

Райън скочи да изпълни властната заповед на геолога.

Посегна към рамото на Белами, но редникът изведнъж изкрещя и политна, понеже десният му крак се подгъна и се прекърши странично в средата на пищяла.

Райън успя да го хване за раменете и го притисна към земята.

- Мааааамка му - викаше редникът и се гърчеше в агония.

Какво ставаше, по дяволите?

Чин коленичи до краката на Белами, извади нож и разряза крачола на редника от коляното до глезена. Счупването беше ужасно - назъбена кост, ослепително бяла на фона на черната кожа, стърчеше от мускула. Течеше кръв, но не толкова, колкото беше очаквал Райън.

- Заразен е - каза Чин.

Райън се помъчи да проумее какво означава това - и пред очите му острият край на строшената кост започна да се превръща на прах. Кожата по краищата на раната се отдръпна и също се разтвори. Райън си представи пръските по крака на Белами и си спомни думите на геолога отпреди малко.

„Денатурира се“.

Пръските бяха разяли костюма на Белами и бяха продължили с крака му.

- К... какво ще правим? - заекна Райън.

- Донеси брадва! - нареди Чин.

Този път Райън се подчини не заради заповедния тон, а заради страха в гласа на геолога. Чин вече беше срязал замърсения крачол, като внимаваше да не го докосва, и го метна в ямата. Дори Райън да имаше съмнения относно замисъла на Чин, те изчезнаха, когато геологът с рязко движение свали колана си и започна да прави турникет.

Белами също разбра и изстена глухо.

- Нееее...

- Това е единственият начин - обясни му Чин. - Не бива да позволяваме да се разпространи по крака ти.

Прав беше. Докато тичаше към лагера, Райън си спомни въпроса, който беше задал, когато си представяше разширяващия се кратер. „Как можем да го спрем?“

Вече имаше отговор.

„На огромна цена“.

Единственото, което можеха да направят за момента, бе да контролират донякъде размера на пораженията.

След по-малко от минута се върна с брадва, взета от пожарникарската екипировка в лагера, и с още двама души. Междувременно Чин вече бе стегнал с колана бедрото на Белами. Редникът лежеше по гръб, прикован за раменете от геолога. Лицето зад маската му лъщеше от ужас и болка.

Другите двама войници ахнаха.

Кракът на Белами изглеждаше така, сякаш акула е отхапала част от прасеца му, и се крепеше само на месото и кожата. Останалото беше изядено от онова, което бе проникнало в него.

Чин погледна майора в очите, когато единият от войниците зае мястото му, после кимна към брадвата и Белами.

- Искаш ли аз да го направя?

Райън поклати глава. „Той е от моите хора. Аз отговарям“. Вдигна брадвата. Имаше само един въпрос към геолога.

- Над или под коляното?

Намери отговора в смръщените вежди на Чин. Не биваше да рискуват.

Райън замахна с всички сили.

30 май, 22:20

Прово, Юта