Дяволската колония

Със своя изключителен ум Рафе се грижеше за изследователските и развойните проекти, уединен и изолиран в департамента Ронски Алпи, недалеч от Гренобъл. Районът беше средище на всякакви научни начинания, където се срещаха индустрия и научни изследвания. Фамилията Сен Жермен имаше пръст в стотици проекти, в най-различни лаборатории и компании, специализирани предимно в микроелектрониката и нанотехнологията. Самият Рафе имаше трийсет и три патента.

Въпреки това той знаеше мястото си, познаваше по- тъмната история на фамилията, връзките й с Истинската кръвна линия. Докосна тила си. Под спускащата се коса имаше наскоро обръснато място, все още чувствително от татуировката. Тя символизираше ролята на фамилията му и собствения му обет към това мрачно наследство.

Рафе отпусна ръце и се загледа в далечината. Знаеше също и как да изпълнява заповеди. Беше извикан тук, бяха му дадени конкретни инструкции, беше му напомнена студената нишка на историята, която водеше до този момент. Сега бе неговият шанс наистина да остави своята следа в света, да се докаже и да донесе невъобразими богатства и чест на фамилията си.

Докато вратата на хеликоптера се затваряше, зърна отражението си в стъклото. С елегантно дългата си черна коса и изтънчените аристократични черти, потъмнели от упоритата брада, някои го смятаха за красив. И определено не можеше да се оплаче от липса на интерес от страна на жените.

Дори силните ръце, които му помогнаха да слезе от хеликоптера, принадлежаха на представител на нежния пол — макар че малцина биха нарекли спътницата му нежна. Страховита беше по-подходящо определение за нея. Той си позволи да се усмихне едва забележимо. По- късно щеше да сподели с нея това свое наблюдение.

- Merci, Ашанда - каза й, когато тя го пусна.

Един от хората му се приближи с бастуна. Рафе го взе и се подпря на него, докато чакаше останалите от екипа да слязат.

Ашанда стоеше неподвижно до него. Висока над метър и осемдесет, с черна като нощта кожа, тя бе едновременно медицинска сестра и телохранител. Беше толкова част от фамилията, колкото и всички, в чиито вени течеше кръвта на Сен Жермен. Баща му я беше намерил като дете по улиците на Тунис. Беше няма, тъй като езикът й бе отрязан; била брутално малтретирана и продавана за секс, докато баща му не я спасил. Убил мъжа, който му я предложил, докато вървял по улицата по работа. След това я бе отвел в семейното имение до укрепения френски град Каркасон, където й бе представено момче в инвалидна количка. Така Ашанда стана едновременно домашен любимец и довереник на крехкото дете.

До ушите му долетя писък и той се загледа през просторната поляна към тъмното имение, на чиято територия се бяха приземили. Не знаеше кой е собственикът, просто беше удобно за плановете му. Къщата беше кацнала на склона на Скуол Пийк и от нея се откриваше изглед към Прово. Лично беше избрал мястото поради близостта му до университета „Бригам Йънг“.

Приглушен изстрел прекъсна вика от имението.

Не можеше да си позволи никакви рискове.

Първият му помощник, германският наемник Берн, бивш член на специалните сили на Бундесвера, застана пред него. Беше облечен изцяло в черно - висок, рус, синеок, ариец от главата до петите, огледален образ на по-тъмната страна на Рафе.

- Сър, готови сме да продължим. Целите са изолирани в една от сградите на кампуса, всички точки за достъп са под наблюдение. Можем да се справим с тях при ваша заповед.

- Добре - отвърна Рафе. Беше му противно да използва английски, но той бе станал разговорен за наемниците и им пасваше напълно, като се имаше предвид грубостта и липсата на истинска изтънченост в този език. - Нужни са ни живи. Поне докато не се доберем до златните пластини. Ясно ли се изразих?

- Да, сър.

Рафе посочи с бастуна към кампуса. Представи си момичето и възрастния мъж, спасяващи се на гърба на коня. Макар екипът му да беше надигран с хитроумната маневра, това бе временен неуспех. От видеозаписа на преследването и с помощта на софтуер за разпознаване на лицето беше идентифицирал индианеца. Не му трябваше много време да открие, че историкът се е върнал там, където се смята в най-голяма безопасност - в лоното на университета си. Усмихна се на наивността му. Макар двамата да се бяха измъкнали веднъж от капана му, втори път това нямаше да се случи.

- Действайте - нареди той и се заклатушка към имението. - Доведете ми ги. И този път не искам провали.

22:40

- В какъв смисъл индианско проклятие? - попита Пейнтър.

Професор Канош вдигна ръка.

-      Изслушайте ме. Зная как звучи. Но не можем да отхвърлим преданията около онази пещера. От векове старейшините на юта, предаващи шаманските знания от поколение на поколение, твърдят, че онзи, който влезе в свещената гробница, рискува да разруши света с нахлуването си. Бих казал, че нещата се развиха точно по този начин.

Ковалски изсумтя насмешливо.

Професорът сви рамене.