Дяволската колония

Пейнтър Кроу заповяда на пръстите си да престанат да се впиват в облегалките на седалката. Бясната надпревара от Солт Лейк Сити до университетското градче Прово бе изпитание дори за неговите стоманени нерви. Беше се опитал да се разсее, като се обади на приятелката си Лиза да й каже, че е кацнал благополучно, но докато летяха по магистралата, като лъкатушеха между бавните коли и често навлизаха в отсрещното движение, се запита дали обаждането не е било преждевременно.

Ковалски най-сетне изключи двигателя и си погледна часовника.

- Двайсет и осем минути. Това означава, че ми дължите една пура.

- Трябваше да послушам Грей. - Пейнтър отвори вратата и едва не падна навън. - Предупреждаваше ме да те държа надалеч от всичко с колела.

Ковалски сви рамене и също слезе.

- Какво знае Грей? Все обикаля Вашингтон с онова тъпо колело. Ако Бог е искал мъжете да карат колела, нямаше да сложи топките ни там, където са.

Пейнтър го зяпна и без да знае какво да отговори, само поклати глава и тръгна през паркинга, следван от Ковалски. Едрият мъж носеше дълъг до глезените черен шлифер, който му позволяваше да скрие пушката помпа „Мосберг“, закрепена за крака му. За да се притъпи смъртоносната й мощ в градски условия, тя бе заредена с Тазер XREP — безжични сачми с парализиращ електрически заряд.

Мъдра предпазна мярка, като се имаше предвид в чии ръце беше пушката.

В този късен час кампусът на „Бригам Йънг“ беше притихнал. Неколцина студенти бързаха по тротоарите, сгушени заради мразовития вятър от заснежените планини около града. Един-двама хвърлиха нервно погледи към тях и побързаха да се отдалечат.

Уличните лампи осветяваха с топла светлина алеите, по-нататък се издигаше висока камбанария. Сградите на университета, повечето тъмни, се простираха във всички посоки. Тук-там имаше ярко осветени прозорци - явно се провеждаха и късни лекции.

Пейнтър направи справка с картата, която зареди на телефона си. Професор Канош му беше предложил да се срещнат в една лаборатория в сградата на факултета по науки за земята. Пейнтър намери адреса и тръгнаха нататък.

Научният център „Ейринг“ се намираше недалеч от западното шосе на кампуса. Трудно можеха да пропуснат големия купол на обсерваторията на покрива. Широко стълбище водеше през две междинни площадки към висока стъклена фасада.

Щом влязоха, Ковалски се Намръщи при вида на по- добното на катедрала фоайе, чиято основна забележителност беше гигантско махало на Фуко, висящо от тавана и завършващо с огромна месингова сфера. Отстрани имаше малко кафене, затворено в този час и скрито в сянката на гигантски алозавър в естествен ръст насред високи папрати.

- Сега накъде? - попита Ковалски.

- Срещата ни е във физическата лаборатория в мазето.

- Защо пък там?

Добър въпрос. Странно място за среща с историк, но професор Канош беше споменал за някакви тестове, които бил поръчал. Нямаше значение, мястото така или иначе беше уединено и тихо. Пейнтър погледна плана на центъра и тръгна към водещото надолу стълбище. Подземната изследователска лаборатория по физика наистина оправдаваше името си - заемаше не само мазето на сградата, но и поляната от северната й страна.

Влязоха в комплекса. Беше съвсем пуст и не беше трудно да открият нужното им помещение. През отворената врата долитаха високи гласове.

Пейнтър забърза, притеснен, че някой вече е успял да се добере до Кай и професор Канош, и посегна към пистолета под сакото си, щом видя как някакъв мъж заплашва професор Канош с кинжал... но отпусна ръка, когато схвана ситуацията. Мъжът с ножа беше с бяла лабораторна престилка, а самото оръжие изглеждаше старо, може би археологически артефакт. Пък и професор Канош не показваше никакви признаци на страх, а само на раздразнение. Явно другият беше негов колега, който като че ли бе твърдо решен да докаже становището си.

- Точно това може да е доказателството, което търсим! - каза той и ядосано хвърли кинжала на масата. - Защо си толкова твърдоглав?

Преди професор Канош да успее да отговори, двамата забелязаха Пейнтър и съвсем се стреснаха, като видяха зад него грамадния Ковалски.

Двамата колеги седяха на дълга маса в центъра на просторна лаборатория. Няколко лампи в дъното осветяваха сложна апаратура. Пейнтър разпозна някои от инструментите благодарение на опита си в електроинженерството и машиностроенето - спектрометри за маса, различни соленоиди и реостати, съпротивителни и капацитаторни кутии. В една ниша бръмчеше високата колона на електронен микроскоп, а до него светеха монитори.

- Чичо Кроу?

Въпросът дойде от сенките при микроскопа. Млада жена излезе нерешително на светло. Раменете й бяха отпуснати. Взираше се в него през водопад от дълга черна коса.

Беше племенницата му, Кай.

- Добре ли си? - попита Пейнтър. Тъп въпрос предвид обстоятелствата.