Дяволската колония

Кай затвори имейла. Дълбоко от гърдите й напираха сълзи. Представи си всичките си приятели, как се усмихваха и я прегръщаха преди да тръгне към планините. Спомни си как се задържа в прегръдката на Чейтън Шоу, един от най-пламенните защитници на младежката организация. Името на Чей означаваше „сокол“ на сиукски и чудесно подхождаше на дългата му черна коса, която падаше свободно върху раменете му и се развяваше и при най-малкия полъх на вятъра. Преди два дни - което вече й се струваше като преди цяла вечност - двамата бяха говорили в тишината на нощта да станат нещо повече от просто приятели.

Сега си мислеше за него и си представяше как й обръща гръб, как я отблъсква. Тихо изхлипа и скри лице в ръцете си, за да скрие срама и сълзите си.

„Какво ще правя сега?“

08:35

Ханк Канош седеше на масата с гръб към огнището, благодарен на топлината от последните въглени. Пейнтър се настани от другата страна на масата. Едрият му партньор тихо похъркваше на пейката.

Кръговете под очите на Пейнтър ясно показваха, че и на него малко сън не би му се отразил зле, но нещо явно го тревожеше. Ханк подозираше, че това не е свързано с непосредствения им проблем. Пейнтър не бързаше да подхване темата, която искаше да обсъжда, дори изглеждаше някак разсеян. Ставаше нещо друго. Цяла сутрин не бе пускал телефона. Може би бе свързано със стран- ното изригване, а може би имаше друг проблем. Едно бе сигурно - беше изнервен.

Накрая Пейнтър прочисти гърлото си и отпусна ръце на масата.

- Ще бъда честен с вас и се надявам на същото от ваша страна. Умряха хора и ще умрат още, ако не разберем по-добре онова, срещу което сме се изправили.

Ханк кимна.

- Разбира се.

- Разговарях с нашия геолог, който следи вулканичната активност на мястото на взрива. Смятаме, че имаме най-обща представа какво е било скрито в пещерата. Свързано е с манипулирането на материята на атомно ниво. Смятаме също, че онези древни хора са създали, било преднамерено или случайно, нестабилно вещество, което е активно и взривоопасно и изисква топлина, за да не се задейства. Именно затова е било скрито в геотермален район, където може да бъде съхранявано векове наред.

Чувството за вина жегна Ханк.

- Тоест, докато не го извадихме на студено.

- И то се е дестабилизирало. След експлозията е освободило нещо, което геологът ни нарича „наногнездо“ - безброй наноботи или микроскопични наномашини, които разяждат материята и имат потенциала да се разпространяват безкрайно. Но дали благодарение на късмета или предвидливостта на древните, горещината на изригналия вулкан е унищожила наногнездото.

Ужасен, Ханк за момент затвори очи. „Маги... какво направихме?“

- Значи затова старите предания за пещерата са предупреждавали никой да не нарушава покоя й - тихо рече той.

- И това може да не е единствената подобна пещера.

Ханк отвори очи и се намръщи.

- Какво искате да кажете?

- Че може би има друг такъв обект. В Исландия.

„Исландия ли?“

Пейнтър продължи с обяснението как мощният поток неутрино от взрива в Юта вероятно е запалил фитила на предполагаемия втори запас от това вещество.

- В момента нещото в Исландия се дестабилизира - завърши той. - Изпратихме хора на място да проучат положението, но ни липсва един ключов елемент от пъзела.

Ханк го погледна в очите и зачака.

- Имаме известна представа какво е скрито на тези места, но не и кой го е скрил. Кои са били онези древни хора? Защо приличат на представители на европеидната раса, а в същото време са били облечени като индианци?

Устата на Ханк пресъхна и той наведе глава и се загледа в ръцете си.

- Знаете нещо, Ханк - притисна го Пейнтър. - Чух ви да спорите с доктор Дентън в лабораторията му. Подоб- но познание може да бъде жизненоважно за разбирането на опасността, пред която сме изправени.

Ханк знаеше, че Пейнтър е прав, но тези отговори престъпваха опасната граница между родовото му наследство и вярата. Не му се искаше да разкрива онова, което подозираше, но за което нямаше допълнителни доказателства. Макар че сега може би разполагаше с такива.

- Беше просто теория - рече Ханк. - Освен физик Мат беше и ревностен мормон, също като мен. Дискусията ни - и заключенията на Мат - бяха по-скоро прищявка, за която тогава не си заслужаваше да се споменава.

Пейнтър наклони глава, без да откъсва очи от него.

- Но сега си заслужава.

- Споменаването на Исландия наистина може да се приеме като довод в полза на теорията на Мат.

- Каква теория?

- За да отговоря на това, трябва да сте наясно с една много дискутирана част от Книгата на Мормон. Според нашето писание коренните жители на Америка били потомци на едно от изгубените племена на Израил, дошли тук след падането на Йерусалим около шестстотната година преди Христа.

- Чакайте малко. Да не искате да кажете, че според вас индианците са потомци на прокудени евреи?

- Да. И по-точно на Манасиевия клан на израилтяните.

- Но това е безсмислено. Има куп археологически свидетелства, че в Америка са живели хора много преди това.