Дяволската колония

- Зная. И да. Книгата на Мормон признава тези хора, тези първи жители на Америка. В нея дори се говори за хора, които живеели тук, когато пристигнало изгубеното племе. - Ханк вдигна ръка. - Но нека да продължа. Според Книгата на Мормон пристигналите в Америка израилтяни били два рода, водени от общ баща, Лехи. Родовете били нефити и ламанити. Ще прескоча подробностите, но накрая, около хиляда години по-късно, ламанитиге избили нефитите и станали коренните племена, каквито ги познаваме днес.

Пейнтър не изглеждаше особено убеден.

- Това ми прилича по-скоро на расистко, отколкото на историческо предание. Освен това знам, че няма никакви ДНК свидетелства за генетична връзка между коренните жители на Америка и хората с европейски или близкоизточен произход.

- Съгласен съм. Генетичните изследвания убедително показват, че коренните американци са с азиатски произход и че най-вероятно са мигрирали през Беринговия пролив и са се разселили на юг. Повярвайте, през годините мормонските учени и историци са правели какво ли не, за да свържат коренните жители на Америка с евреите, но единственото, което са постигнали, е да станат за посмешище.

- В такъв случай не разбирам накъде биете.

- Повечето съвременни мормони вярват, че някакво изгубено племе на израилтяните наистина е стигнало до Америка и че са се сблъскали с местните кланове на коренните жители. - Ханк посочи себе си и Пейнтър.

Израилтяните се заселили сред племената ни, може би са правили опити да ги обърнат в своята вяра, да ги накарат да следват заветите на Авраам. Но новодошлите живеели повече или по-малко откъснато и накрая се превърнали просто в поредното племе сред многото други. Именно затова не са оставили генетична следа.

- Подобно обяснение изглежда по-скоро изсмукано от пръстите, отколкото убедително.

Ханк се подразни.

- Помолихте ме за помощта ми. Още ли я искате?

Пейнтър вдигна ръка.

- Извинявайте. Слушам ви. Но мисля, че знам накъде биете. Смятате, че мумифицираните тела в пещерата са били на хора от изгубеното племе на израилтяните.

- Да. И по-точно, че са нефитите, които Книгата на Мормон описва като белокожи, благословени от Бог и надарени с особени дарби. Това не ви ли звучи подходящо за нещастниците, които открихме?

- А какво става с убийците ламанити, които са ги затрили?

- Възможно е да са били индианци, приели вярата на новодошлите или сключили съюз с тях. Но по-късно през вековете нещо се е променило. Нещо е уплашило индианските племена и ги е накарало да унищожат нефитите.

- Значи твърдите, че описаната в Книгата на Мормон история е смесица от алегория и реални събития. Че изгубеното племе на израилтяните, племето на нефитите, е дошло в Америка и е станало едно от местните племена. А векове по-късно нещо е уплашило част от тези индианци, или ламанитите, и те са избили изгубеното племе.

Ханк кимна.

- Знам как звучи, но има и допълнителни доказателства, стига да сте готови да ме изслушате.

Пейнтър му махна с ръка да продължи, но още не изглеждаше убеден.

-      Да вземем за пример думите със семитски корен, пръснати сред наречията на местните племена. Изследванията показват, че между иврита и тукашните езици има твърде много сходства, за да бъдат обяснени като случайно съвпадение. Например еврейската дума за мълния е барак. На езика на уто-ацтеките думата е берок. - Ханк докосна рамото си. - Това на иврит е шекем, а на уто-ацтекски - сикум. - Прокара ръка по голата кожа на ръката си. - Гелед на иврит. Елед на уто-ацтекски. Списъкът е много дълъг и не може да се дължи на съвпадение.

- Но какво общо има всичко това с мумифицираните останки от пещерата?

- Ще ви покажа. - Ханк стана и отиде до раницата си. Отвори я, взе каквото му трябваше и се върна на мястото си. Постави двете златни плочки на масата. - Книгата на Мормон е написана от Джоузеф Смит въз основа на златни плочи, дарени му от ангела Морони. Твърди се, че плочите били покрити с непозната писменост; някои казват, че с йероглифи, докато за други е стар вариант на иврит. На Джоузеф Смит била дадена способност да преведе надписите и преводът станал Книгата на Мормон.

Пейнтър придърпа една от плочките.

- А надписът тук?

- Преди да пристигнете снощи, копирах няколко реда и ги изпратих на един колега, специалист по древни езици от Близкия изток. Преди малко ми отговори. Надписът го е заинтригувал. Успял е да го разпознае. Това наистина е форма на протоиврит.

Пейнтър се наведе напред - явно интересът му се засили.

- Първият, дал име на тази писменост, бил един учен от шестнайсети век, Парацелз. Той я нарекъл „азбука на маговете“. Твърдял, че я е научил от ангел и че писмеността била в основата на необичайни способности и магия. Всичко това ме кара да се питам дали Джоузеф Смит не е попаднал на подобно съкровище плочки и ги е превел, за да научи от тях историята на онова изгубеното племе на израилтяните и да я запише.

Пейнтър се облегна назад. Съмнението в очите му си оставаше, но вече не бе така пренебрежително. По-скоро изглеждаше замислен.

- А да не забравяме и Исландия - рече Ханк.