Дяволската колония

Пейнтър не успя да скрие изумлението си. Анасазите бяха клан от древния народ пуебло, обитавал предимно района на Четирите ъгъла на САЩ⁴¹ и известен както с изсечените си в скалите домове, така и със загадъчното си и внезапно изчезване.

Канош го погледна многозначително.

-      На езика навахо „анасази“ означава „древен враг“. - И допълни: - Анасазите изчезнали някъде между хилядната и хиляда и стотната година. Водят се обаче разгорещени спорове каква е причината за изчезването им. Има различни теории - за голяма суша или войни между племената. Според една от най-новите хипотези, предложена от археолозите от Колорадския университет, племето било въвлечено в религиозна война, която по ожесточеност не отстъпвала на войните между християни и мюсюлмани. Твърди се, че някаква нова религия ги накарала масово да се преселят на юг, а малко след това целият клан загинал.

Тази теория определено пасваше на древното предание, разказано от дядото на Джордан. Пейнтър се обърна към младежа.

- Казахте, че дядо ви знаел къде крадците анасази срещнали участта си.

- Ако имате карта на Югоизтока и по-точно на Ари- зона, ще ви покажа.

Всички влязоха вътре. След яркото утринно слънце пуеблото беше тъмно като пещера и Кай запали няколко фенера. Пейнтър извади карта на Четирите ъгъла и я разгъна на масата.

- Покажете ми.

Джордан разгледа набързо картата, наклонил глава на една страна.

- На около четиристотин и осемдесет километра южно от нас - каза и се наведе. - Точно до Флагстаф. А, ето го.

И постави пръст на мястото.

Пейнтър прочете името на глас:

- Национален парк кратер Сънсет.

„Е, това определено се връзва...“

- Май вървим от вулкан на вулкан - измърмори Ковалски.

Пейнтър започна да крои планове.

- Идвам с вас - каза Канош.

Пейнтър понечи да възрази. Искаше да остави професора тук с Кай, за да не пострадат.

- - Мои приятели проляха кръвта си и загинаха - настоя Канош. - Искам да видя всичко. А кой знае какво ще намерите в Аризона? Може да ви потрябвам като специалист.

Пейнтър се намръщи, но нямаше основателна причина да отхвърля подобно предложение.

Ковалски стигна до същото заключение.

- Звучи ми добре.

Кай пристъпи напред и отвори уста. Пейнтър знаеше какво иска да каже и вдигна ръка.

- Ти оставаш при Айрис и Алвин. - Посочи Джордан с пръст. - Вие също.

И двамата щяха да са в по-голяма безопасност тук, а и не искаше да се разчува накъде са тръгнали. Кай изглеждаше готова да настоява, но погледна Джордан и като че ли размисли. Накрая просто скръсти ръце на гърдите си.

Пейнтър си помисли, че всичко е решено, но Джордан пристъпи напред и извади от джоба си сгънат лист. Изглеждаше готов да му го даде, но спря.

- Преди да тръгнете, дядо ми каза да ви дам това. Но първо трябва да споделя още нещо. Този път от мое име, не от името на дядо ми.

- Какво?

- Легендите, които ви разказах, са свещени и са се предавали векове наред от старейшина на старейшина. Дядо ми ги разказа на мен само защото наистина вярва, че вече е твърде късно.

Ковалски се размърда.

- Какво ще рече „твърде късно“?

- Дядо ми вярва, че духът, освободен от онази пещера в планините, никога няма да бъде спрян. И ще унищожи света.

Пейнтър си спомни описанието на Чин на „наног- нездото“, което се разширявало от мястото на взрива, и си представи микроскопичните машини, разрушаващи всяка материя, до която се докоснат. Вероятността разрухата да се разпространява безкрайно изглеждаше ужасяваща.

- Но той беше спрян - каза Пейнтър. - Изригналият вулкан натика джина обратно в бутилката.

Джордан го погледна в очите.

- Това е било само началото. Дядо казва, че духът ще се понесе по земята и ще сее унищожение, докато не остане единствено пясък.

Пейнтър изстина. Описанието беше плашещо сходно с теорията на физиците, че потокът неутрино от Юта е запалил фитила на друг запас наноматериал. Спомни си предупреждението на Кат за предстоящата експлозия в Исландия.

Джордан му подаде сгънатия лист.

- Дядо ми не таи надежда, но искаше да сподели с вас това. Знакът на тоутсиий унстоу пуутсийв. Пожелава ви той да ви поведе там, където трябва да идете.

Пейнтър взе листа и го разгъна. Съдържанието му нямаше смисъл, но въпреки това коленете му се подгънаха. Поклати невярващо глава. Разпозна двата символа, изрисувани с въглен - знака на тоутсиий унстоу пуутсийв.

Лунен сърп и малка звезда.

Елемент от знака на Гилдията.

31, май, 14:45

Остров Елирей, Исландия

„Трийсет и две минути...“

Грей погледна през прозореца и стисна по-здраво пистолета. Ако физиците бяха прави, островът щеше да се взриви малко след три следобед. Дотогава трябваше да се разкарат оттук. Имаше само един проблем... не, по-точно осем проблема.

Опитните командоси бяха заели сигурни позиции пред малката хижа и я държаха на прицел. Преди няколко минути бяха започнали да щурмуват, но после внезапно се изтеглиха зад базалтовите скали.

- Защо не нападат? - попита Оли. Старият хижар стоеше до камината с пушката в ръце. Беше здравата пребит и макар да се беше разфучал, след като Монк го освободи, чакането явно го изтощаваше.