Дяволската колония

Пейнтър кимна. Вече започваше да намества парчетата от картината.

- Ако онези древни майстори на нанотехнологията, учени, магове, маги или както там са се наричали, наистина са от изгубено племе на израилтяните, ако са бягали през Атлантическия океан с нещо, което са искали да запазят, но не са били сигурни дали ще се справят с дългия път...

Ханк завърши вместо него:

- Щом стигнали до Исландия, огнена земя в леденото море, те са намерили идеалното топло място, където да скрият поне част от взривоопасното си съкровище, преди да продължат за Америка.

- Ханк, мисля, че може и...

Прекъсна го шумът на гуми върху чакъл. Беше далечен, но приближаваше бързо. Пейнтър рязко се обърна и в ръката му сякаш от нищото се появи пистолет. Забърза към вратата.

Ковалски се надигна, оригна се и се огледа замаяно.

- Какво?... Какво изпуснах?

Пейнтър погледна през прозореца и остана така цяла минута, докато шумът се усилваше. Накрая видимо се отпусна.

- Това са приятелите ви Алвин и Айрис. Май са намерили последния ни гост.

08:44

Старата очукана „Тойота“ спря в центъра на каменните колиби сред облак от пясък и прах и Пейнтър излезе от сянката на верандата. Макар да беше още утро, светлината обливаше пустошта наоколо и я боядисваше в нюанси на аленото и златното. Присвил очи от силното слънце, той приближи да помогне на Айрис да слезе от мястото на шофьора. Алвин скочи от другата страна.

Двамата съсухрени старци, наближаващи осемдесетте, приличаха на стари хипита с изрисуваните си ризи и избелели джинси с разръфани подгъви. Външният им вид обаче се подчертаваше от традиционни елементи на индианците хопи. Айрис беше сплела дългата си сива коса на плитка, украсена с пера и тюркоази. Косата на Алвин беше оставена да пада свободно, а голите му ръце бяха стегнати в дебели гривни от ковано сребро с инкрустирани миди и тюркоаз. И двамата имаха бродирани пояси с типичен хопи дизайн, но вместо мокасини от волска или еленова кожа носеха туристически обувки, избрани от каталога на някой спортен магазин.

- Е, поне не сте изгорили пуеблото - отбеляза Айрис, докато оглеждаше постройките с ръце на кръста.

- Само кафето - каза Пейнтър и й намигна.

Отиде до задната врата на джипа, за да помогне на последния член на групата да слезе. Снощи Пейнтър бе казал, че иска да говори с някой от старейшините на юта, човек от племето на дядото, който беше убил собствения си внук, за да запази тайната на пещерата. Явно онзи старец беше знаел нещо. Може би другите от племето му също знаеха. Трябваше му човек, който да хвърли известна светлина върху пещерата и историята й. Алвин и Айрис бяха отишли да вземат стареца от автогарата, за да не се налага на Пейнтър и останалите да се показват на публични места.

Пейнтър посегна към дръжката на вратата, готов да помогне на стареца, но тя се отвори сама. От колата слезе млад мъж, най-много на двайсет и две. Пейнтър погледна в колата, но вътре нямаше друг човек.

Стройният младеж протегна ръка. Беше с тъмносин костюм, преметнал през ръка сакото и развързаната си вратовръзка. Бялата му риза бе с разкопчана яка.

- Аз съм Джордан Апавора, старейшина на племето северни юта.

Явно си даваше сметка за абсурдността на думите си, защото се усмихна смутено. Пейнтър подозираше, че смущението не е сред типичните черти на хлапето. Ръкуването му беше силно и твърдо. Под официалната риза определено се криеха мускули. Младежът отметна дългата си черна коса от очите си и огледа кръга постройки.

-  Може би трябва да изясня - рече той. - На практика съм член на съвета на старейшините. Представлявам дядо си, който е стар и почти съвсем глух, но умът му си остава остър като бръснач. Топля мястото му на срещите на съвета, водя си бележки, обсъждам проблеми с него и гласувам от негово име.

Пейнтър въздъхна. Всичко това бе много хубаво, но този млад юта не беше старейшината, когото се надяваше да разпита - някой, който да познава древните предания и забравените истории на племето.

Усмивката на Джордан стана по-широка и по-топла.

- По изражението ви личи, че сте разочарован, но дядо ми не би могъл да издържи такова дълго пътуване. - Той си разтърка задника. - При тукашните пътища вече щеше да е в болница за поредната смяна на ставите. А като се замисля за последния километър и половина, май и на мен ми предстои първата смяна.

-       Тогава да опънем крака - обади се Алвин, доказвайки мъдростта на собствената си възраст. Махна им към верандата на пуеблото, но прегърна жена си през кръста и кимна към една съседна постройка. - Ние с Айрис ще измислим някаква закуска, докато вие се разберете.

Пейнтър разбираше, че двамата домакини ги оставят да говорят насаме, но предвид промяната на обстановката това не беше необходимо. Все пак не би се отказал от една свястна закуска. Поведе Джордан към сянката на верандата. Ковалски вече беше там и се люлееше на един стол с крака на парапета. Погледна Пейнтър и завъртя очи - явно и той не беше особено впечатлен от „старейшината“.

Канош също се появи, следван от Кай. Якото му куче също дойде да подуши крака на новодошлия.