Дяволската колония

Тъпо извинение дори в собствените й уши, но той не каза нищо и заради това й бе още по-трудно да му обърне гръб и да влезе вътре. Неволно го сравняваше с Чей, чиято пламенна енергия често бе притъпена от пейот, гъби или трева. Макар че познаваше Джордан от по-малко от час, имаше нещо по-чисто и открито в племенната му гордост, във всеотдайната му обич към дядо му, в начина, по който търпеливо изслушваше наставленията на Айрис.

Сякаш усетил вниманието й, той пак й се усмихна и тя побърза да влезе. Скри се в задната стая. Имаше нужда да остане сама.

Стоеше в тъмното, сложила длани върху пламналите си бузи. „Какви ги върша?“

Бутонът на затворения лаптоп светеше като зелено котешко око в мрака. Пейнтър беше оставил сателитната чиния и един от телефоните в случай, че се наложи да се свърже с тях. Беше благодарна за това.

Имаше нужда да се разсее. Отиде до бюрото, седна и отвори лаптопа. Страхуваше се, че ще види второ съобщение от Джон Хоукс, но трябваше да провери. Влезе в профила си и след безкрайно чакане видя, че няма нова поща. Понечи да затвори компютъра, но погледът й се насочи към запазения имейл от основателя на УАХАЯ. Отвори го отново. Искаше да го прочете пак, може би като един вид наказание, може би да види дали наистина е толкова лошо, колкото го е запомнила.

Докато четеше, не почувства отчаяние както миналия път - вместо това гневът й растеше с всеки следващ ред. Вече беше огорчена от това, че Пейнтър я беше зарязал, и сега разбра, че Джон Хоукс се опитва да направи същото. Да се отърве от нея, за да си няма повече проблеми.

„След всичко, което направих... след всичко, което рискувах...“

Преди да премисли, натисна бутона за отговор. Нямаше намерение да го изпраща. Просто искаше да изпусне парата, да й олекне. Затрака бързо на клавиатурата, изливаше яростта си през върховете на пръстите. Написа дълго писмо, в което заявяваше, че е невинна, и обясняваше как в момента изчиства името си без каквато и да било помощ от УАХАЯ. Подчерта последното - и това й хареса. Изрази отвращението си от липсата на вярност и подкрепа от страна на организацията към един от собствените й членове. Изброи всичките си постижения и приноси за каузата. Написа на Джон Хоукс колко много означава за нея УАХАЯ и как това предателство и недоверие са я наранили ужасно.

Докато пишеше последните думи, очите й вече бяха пълни със сълзи. Знаеше, че идват някъде дълбоко отвътре, от рана, която нямаше да зарасне. Искаше да бъде обичана такава, каквато е - с добрите, с лошите, с благородните и със слабите й страни, а не да бъде захвърляна, когато присъствието й причинява неудобства. Накрая осъзна истината. Искаше да бъде обичана така, както я бе обичал баща й. Заслужаваше го. Искаше да го изкрещи на целия свят.

Вместо това впери поглед в екрана и в отговора си

- и направи най-доброто. Придвижи курсора и пръстът й увисна над бутона. Пейнтър беше казал, че интернет връзката е надеждно кодирана.

Тогава каква опасност можеше да има?

Кай пое донякъде контрола върху собствения си живот и натисна ИЗПРАТИ.

09:18

Солт Лейк Сити, Юта

Тихият звън оповести пристигането на ново съобщение и Рафе се усмихна. Погледна си часовника. Часове по-рано, отколкото бе предполагал. Нещата се развиваха великолепно. Протегна се с удоволствие. Беше облечен в мек хотелски халат и по чехли. Косата му беше още влажна от душа.

Огледа президентския апартамент, намиращ се на последния етаж на хотел Гранд Америка“ в сърцето на Солт Лейк Сити. За първи път, откакто бе дошъл тук, се чувстваше почти у дома си, заобиколен от всички европейски атрибути на помещението - ръчно изработени черешови мебели в стил Ришельо, карарски мрамор в просторната баня, гоблени на фламандски майстори от седемнайсети век. От френските прозорци се разкриваше завладяваща гледка към планините и грижливо поддържаните градини далеч долу.

Сподавено ридание и подсмърчане помрачиха доброто му настроение.

Обърна се към мършавия младеж, съблечен съвсем гол и вързан за един от стилните столове за хранене. Устата му бе залепена с лепенка, от носа му се стичаха сополи. Давеше се и се мъчеше да си поеме въздух. Очите му бяха изцъклени като на ранена лисица.

Но не беше лисица.

А ястребът на Рафе... ястребът, който беше пуснал на лов.

В биографичните данни на Кай Куочийтс бяха изброени връзките й, сред които бяха и УАХАЯ, пламенните млади вълци, борещи се за правата на коренните американци. Отне му по-малко от час да разбере къде се е сврял лидерът на организацията. Беше дошъл в Солт Лейк Сити, за да следи отблизо събитията в планините, готов за разобличаването, което вървеше с подобна трагедия. Но явно Джон Хоукс имаше и други нужди. Берн го беше прибрал от един стриптийз клуб до летището. Индианският активист очевидно обичаше бели руси жени с щръкнали изкуствени гърди.

Пленникът отново изскимтя.

Рафе вдигна пръст.

- Търпение, господин Хоукс. Скоро ще продължим с вас. Бяхте много полезен. Но нека първо се уверим, че ловът ви е бил успешен.