Дяволската колония

Без да помръдва, впери поглед в екрана. Цифровата карта се бе уголемила и светещите зелени линии се събираха в една точка в Юта. Рафе погледна мястото и се усмихна на щастливото съвпадение да открие собственото си име на екрана.

- Сан Рафаел - каза той. Веселото настроение повдигна духа му. - О, просто съвършено.

Обърна се към Джон Хоукс.

Онзи го гледаше с широко отворени очи.

- Май вече няма да имаме нужда от нашия ловен ястреб - промълви Рафе.

Тръгна към голия мъж, който нададе висок уплашен стон. Рафе смяташе, че дължи на Джон Хоукс малък подарък за услугите му. В случая - урок по добри управленчески практики, нещо, което определено му липсваше.

Застана зад него и заклещи с ръка тънкото му гърло. Чупенето на врат изобщо не беше така лесно, както изглеждаше по филмите. Наложи се да направи три опита. Урокът обаче беше добър. Понякога дори лидерът трябва да изцапа ръцете си. Това помага за поддържането на бойния дух.

Отстъпи назад, като бършеше заслужената пот от челото си.

- И след като приключихме с това... - Рафе протегна ръка към Ашанда. - Ще продължим ли нататък, mа chaton noir?⁵¹

31 май, 15:19

Над остров Елирей, Исландия

Грей и Сейчан се наместиха зад пилота.

Ръката й се беше вкопчила в китката му, колкото за да се задържи, толкова и от ужас.

Хеликоптерът пропадаше в спирала към огнения ад. Роторите виеха над главите им и се мъчеха да ги задържат във въздуха. Навън се издигаха кълба пушек, нагорещени камъчета тракаха по машината като градушка. Въздушните всмукатели поемаха отломките и задавяха двигателите още повече.

Пилотът се бореше с една ръка с лоста за управление между краката му, а с другата щракаше превключвателите по конзолата. Беше враг, един от наемниците командоси, но в момента съдбите им бяха преплетени - и крайният изход не се очертаваше да е добър.

- Прецакани сме! - извика пилотът. - Нищо не мога да направя!

Димящата разпадаща се канара на острова летеше нагоре към тях. Пукнатините продължаваха да раздират стария конус. В най-дълбоките пропасти бушуваха пламъци. Ледената морска вода нахлуваше в тях и при допира си до разтопената скала изригваше на врящи гейзери.

Под тях беше същински ад.

Грей знаеше, че единствената им надежда е в морето, но водата беше ледена и щеше да ги убие за минути. Той се настани в празната седалка на втория пилот, долепи лице до изпъкналия прозорец и огледа водите около острова. По океана играеха ослепителни слънчеви зайчета, твърде радостни предвид обстоятелствата. Колоната пушек и пара от острова обаче хвърляше тъмна сянка на юг. И в тези тъмни води се виждаше бяло петънце.

- Натам! - Грей посочи надолу и надясно. - Твое два часа! Южно от острова.

Пилотът се обърна към него. Лицето му бе мъртвешки бледо под шлема.

-      Какво...

- Кораб. - Сигурно беше траулерът на капитан Хулд.

- Давай натам.

Пилотът наклони хеликоптера и се вгледа в бялата точка.

- Виждам го. Не знам дали ще имам достатъчно подемна сила да се махна от острова, да не говорим да стигна толкова навътре в морето.

Въпреки това знаеше, че няма друг избор. Хвана лоста за управление и насочи падането им на юг. Дори тази малка маневра причини допълнителна загуба на височина. Останал само с един работещ ротор, хеликоптерът се понесе неудържимо надолу. Островът изпълни цялото им полезрение. Корабчето изчезна някъде зад отвесните скали.

- Няма да успеем... - каза пилотът, като продължаваше да се бори с лоста и оборотите.

Гейзер от вряла вода и пара изригна от една цепнатина пред тях и се изстреля високо в небето. Хеликоптерът се блъсна в него и за един шеметен миг останаха слепи. В следващия момент водната колона остана зад тях и видяха, че се носят стремглаво към извивката на вулканичния конус - той се издигаше като каменна вълна пред тях и им препречваше пътя към морето.

- Няма достатъчно мощност! - изрева пилотът през воя на роторите.

- Нищо, пробвай! - извика му Грей.

Сушата приближаваше. Грей мярна труповете на говедата по ливадата, убити от високата температура или отровните газове - или пък просто умрели от ужас.

И изведнъж ливадата под тях се отдалечи.

„Отново се издигаме“.

Пилотът също го забеляза.

- Не е от мен! - Посочи алтиметъра. - Продължаваме да падаме!

Грей се наведе към прозореца и се загледа надолу. Разбра грешката си. Хеликоптерът не се издигаше - сушата пропадаше.

Пред очите му от конуса се откъсна парче, разцепено от кипящата цепнатина под тях. Четвърт от острова бавно се килна и се плъзна към морето, като пияница от стол.

Каменната стена пред тях се наклони и изчезна, откривайки път към морето. Но все още не бяха в безопасност.

- Ще минем на косъм! - извика пилотът.

Канари се търкаляха и по ливадата. Един къс скала прелетя покрай прозореца.

Пилотът изруга и наклони хеликоптера, за да избегне сблъсъка.