Дяволската колония

Продължаваха да се носят към ръба на конуса. Той още пропадаше, но неохотно. Пилотът изстена, стиснал лоста с две ръце. Грей активира управлението на втория пилот. Нямаше опит с този вид машини, но можеше да помогне със силата си. Задърпа лоста. Той оказа съпротива и Грей изпита чувството, че се мъчи да повдигне хеликоптера с лост.

- Няма смисъл! - изрева пилотът. - Дръжте се! Ще се раз...

И се блъснаха.

Колелата и плъзгачите се треснаха в назъбения ръб на конуса и се откъснаха с писък на раздиран метал. Носът на хеликоптера се килна напред. През предното стъкло зашеметеният Грей видя за миг черното море, когато машината остави разпадащия се остров зад себе си.

Хеликоптерът се запремята. Светът около тях се въртеше като калейдоскоп.

15:22

Машината се въртеше бясно и тъмното море се появяваше и изчезваше пред Сейчан. Тя се бе вкопчила в дръжката на тавана, опряла крака в някаква греда. Монк крещеше отзад, старият хижар му пригласяше пискливо. До нея Грей полетя напред и си удари главата в предното стъкло.

Закопчаният за седалката си пилот продължаваше да се бори с уредите за управление и опитваше какво ли не, за да овладее машината, да забави падането й. С едно последно дърпане на лоста носът на хеликоптера леко се повдигна и въртенето се забави.

Грей отлетя назад и се блъсна в пилота. От главата му течеше кръв и покриваше половината му лице.

Пилотът го избута.

- Махай се оттук! Дръжте се здраво!

Сейчан се пресегна, сграбчи Грей за яката на якето и го задърпа назад. Двамата се катурнаха в товарния отсек. Монк се мъчеше да закопчае Оли за една седалка.

Страничната врата се отваряше и затваряше и разкриваше моментни изгледи към останките от острова. Откъсналият се ръб на конуса падна във водата, вдигайки огромна вълна. Зад него пушекът от няколко отвора скриваше по-голямата част от сушата. В сърцето на мрака имаше червен фонтан, който вреше на повърхността и от време на време изхвърляше огнени пръски високо във въздуха.

Но още по-плашещо беше морето, което летеше към тях.

Оставаха само секунди. Сейчан избута зашеметения Грей до покритата с мрежа за товар стена. Той разбра и уви ръцете си в ремъците. Сейчан понечи да направи същото, но точно тогава гигантската вълна, предизвикана от разпадащия се остров, се надигна под хеликоптера, за да ги посрещне.

Сблъсъкът беше ужасен. Тялото й се залепи за пода. Чу писък на метал - и тишина, когато ледената вода изпълни кабината. Вълната подхвърли тялото й като парцалена кукла. Кракът й се удари в нещо остро, което разкъса джинсите и остави огнена диря по бедрото й. После водата я запрати към Грей, чиято глава все още беше във въздушен джоб. Той се опита да я хване с едната си ръка. Тя се помъчи да се добере до мрежата.

И двамата не успяха.

Течението я повлече и я изхвърли през отворената врата сред пяна и мехурчета. Сейчан се премяташе през глава, давеше се със солената вода и оставяше кървава диря. Под нея разбитият хеликоптер потъваше в тъмните дълбини сред разрастващ се облак петрол. Не видя никой друг да излиза от машината, докато тя изчезваше в мрака.

„Грей...“

Нищо не можеше да направи. Дори да можеше да се гмурне, хеликоптерът вече беше потънал прекалено дълбоко. Никой не можеше да стигне до повърхността, без да се удави.

Изгубила надежда и отчаяна, Сейчан се опита да преглътне болката и се обърна. Заплува към слабата слънчева светлина. Едва сега осъзна колко дълбоко е била завлечена. С изгарящи дробове, несигурна дали ще успее, тя зарита към повърхността. Ледената вода я прерязваше като бръснач.

И тогава нещо тъмно премина над нея и препречи слънцето - черна гладка сянка. Сейчан замръзна. Появиха се други сенки и започнаха да кръжат около нея, прорязваха водата с перките си. Една мина съвсем близо, като завъртя огромното си око. Сейчан усети интелигентността в блясъка му, а също и коварство. И глад.

„Косатки...“

Привлечени от кръвта й.

Макар студът да я пронизваше до кости, през тялото й внезапно премина гореща вълна. Сейчан погледна надолу, усетила опасността.

Черно туловище се носеше нагоре към нея. Пастта се отвори и разкри безброй остри зъби.

Сейчан изкрещя, нагълта вода и зарита лудо.

Нямаше полза.

Зъбите пробиха панталона й и достигнаха плътта.

15:24

Задържал дъх, останал почти без въздух в потъващия хеликоптер, Грей освободи товарните ремъци с безчувствени от студа пръсти. От налягането главата му пулсираше и сякаш някой забиваше карфици в черепа му. Откъсна гумения куб от гнездото му и го освободи.

Блъсна се в Монк, който също беше освободил своя пакет. Партньорът му държеше Оли с едната си ръка. Старецът като че ли бе в безсъзнание, а може би вече се беше удавил. Грей бе проверил пилота малко след падането. Беше мъртъв, все още закопчан за седалката. От гърлото му стърчеше парче метал.

Нямаше надежда за него.