Дяволската колония

Не им беше много трудно да убедят Джон Хоукс да помогне на каузата им. Два от пръстите му още сочеха към тавана. Ашанда ги беше счупила с лекота, сякаш бяха сухи клечки. Със своите крехки кости Рафе много добре познаваше точно тази болка. През живота си си бе чупил всеки пръст на ръцете и краката.

И то невинаги случайно.

Накрая спечелиха сътрудничеството на г-н Хоукс и получиха всички необходими знания и подробности около Кай, за да съчинят писмо, целящо да измъкне малката птичка от скривалището й. И писмото явно бе свършило работа.

„При това много по-бързо, отколкото очаквах...“

Беше й определил краен срок да отговори. Птичката изобщо не си бе губила времето. Той също не смяташе да се бави.

- Сър, успяхме да дешифрираме текста на съобщението - съобщи му компютърният специалист на екипа.

Рафе се обърна към него. Техникът се водеше просто Т. Дж. и Рафе така и не прояви достатъчно любопитство да научи какво се крие зад инициалите. Беше американец, мършав, често под въздействието на стимуланти, за да седи пред компютъра дни наред. Сега стоеше пред редицата мини-мейнфрейм/сървъри, свързани помежду си с Cat-б кабели и широколентова връзка с интернет.

Рафе не разбираше нищичко от това. Интересуваха го единствено резултатите.

- Текстът всеки момент ще се появи на екрана ви, сър. Следим айпи адресите, триангулираме сателитните възли, филтрираме сървърните връзки и пуснахме алгоритъм за определяне на маршрутите на пакетите.

- Просто ми кажете откъде е било изпратено.

- Работим по въпроса.

Рафе завъртя очи при използването на множествено число. Т. Дж. беше елементарен помощник. Истинската компютърна магьосница, Ашанда, седеше в центъра на змийското гнездо от кабели и оборудване и дългите й пръсти танцуваха по три клавиатури бързо и елегантно като пръстите на гениален пианист. Но вместо да чете ноти, погледът й следеше сменящи се редове код. На друг екран сървъри и портали образуваха преплетена мрежа, плъзнала по векторната карта на планетата. Нищо обаче не можеше да се опъне на Ашанда. Защитните стени се катурваха пред нея като плочки на домино.

Удовлетворен, Рафе отиде при лаптопа си и отвори писмото на Кай Куочийтс. Почукваше с пръст устната си, докато четеше изблика на тийнейджърски угризения и наранени чувства. Някъде дълбоко в себе си изпита съчувствие, предизвикано от страстта й, от пълното й разкриване на екрана. Хвърли поглед към Джон Хоукс и изведнъж му се прииска да му счупи трети пръст или направо ръката. Лидерът явно употребяваше безскрупулно последователите си, като се възползваше от младостта и устрема им. А после ги оставяше да си понасят последствията, докато самият той обираше лаврите.

Това се наричаше лоша управленска практика.

Т. Дж. подсвирна и привлече вниманието му. Беше се навел над рамото на Ашанда.

- Май успява! - с писклив глас възкликна той. - Разбива последните врати!

Рафе приближи и побутна асистента да се разкара. Щом ги очакваше победа, искаше да се наслади на момента заедно с Ашанда.

Застана зад нея и прошепна в ухото й:

- Покажи ми какво можеш...

Тя с нищо не показа, че го е чула. Беше потопена в собствения си свят, подобно на всеки човек на изкуството. Това беше стихията й. Нали казват, че ако човек изгуби някакво сетиво, някое друго става по-силно. И това бе новото сетиво на Ашанда, цифровото продължение на самата нея.

Рафе прокара длан по ръката й и усети старите неравности под кожата й. Подобни белези бяха ритуална практика, разпространена в някогашното й африканско племе. Личаха повече, когато за пръв път се появи в семейния замък. Сега можеше да ги усети единствено с върховете на пръстите си, сякаш четеше брайлово писмо.

- Почти стигна! - задъхано възкликна Т. Дж.

Ашанда съвсем леко се наклони към бузата на Рафе.

Той усети от разстояние топлината на кожата й. Никой не разбираше истински отношенията им. Самият той не можеше да ги изрази с думи и същото определено важеше и за нея. Двамата бяха неразделни от деца. Тя бе неговата бавачка, болногледачка, сестра, довереница. През целия му живот тя бе онзи безмълвен кладенец, в който можеше да изрече своите надежди, страхове и желания. В замяна той й предлагаше сигурност и живот без недоимък, но също така любов, понякога дори физическа, макар това да се случваше рядко. Беше импотентен - страничен ефект от чупливите му кости. Изглежда, дори най-интимното му кокалче беше повредено.

Заразглежда ръцете й, които летяха между клавиатурите. Спомни си моментите насаме, когато тя понякога огъваше пръста му, измъчвайки го между агонията и екстаза, докато накрая го чупеше. Не беше мазохизъм. В болката имаше чистота, която намираше за освобождаваща. Тя го учеше да не се страхува от слабостта на тялото си, а да я прегърне, да достигне изначалния извор на усещането, което бе уникално за него.

Ашанда едва чуто въздъхна.

- Успя! - извика ликуващо Т. Дж. и вдигна ръце като футболен запалянко след гол.

Рафе се наведе още по-близо до нея и бузата му докосна нейната.

- Чудесна работа - прошепна в ухото й.