Дяволската колония

Пейнтър се загледа нагоре към яркия конус. Според разказаното от дядото на Джордан предание раждането на вулкана се дължало на кражба, извършена от един клан на анасазите, която довела до последици, сходни със случилото се на север, в Скалистите планини на Юта. Дали на мястото на конуса някога бе имало голямо селище? Дали то не е било унищожено и погребано под пепел и лава? А оцелелите? Дали са били преследвани и избити? Пейнтър си спомни думата, използвана от Ханк.

Геноцид.

Може би наистина търсеха на погрешно място.

Бръкна в джоба на ризата си и извади листа, който му беше дал Джордан. Дядото на младежа бе казал, че ще ги отведе там, където трябва да отидат. Разгъна листа и показа двата символа на рейнджъра.

- Тези знаци може би са свързани с онова, което търсим. Случайно да са ви познати?

Тя го изгледа със съмнение, но когато погледна лунния сърп и петолъчката, очите й се разшириха.

- Да - каза Нанси Цо. - Познавам тези символи. И зная къде точно можете да ги намерите.

12:23

Възвишение Сан Рафаел

Кай летеше след Джордан по сухото корито Еленов рог. Той караше черно АТВ, а тя го преследваше с бяло. Носеше се приведена над кормилото и рязко се изнасяше наляво и надясно, дебнейки момент да го задмине, но засега само му дишаше прахта. Писъкът на двата двигателя отекваше от отвесните скали от двете страни на сухото корито, следващо стария състезателен маршрут.

Петте хиляди квадратни километра на възвишението бяха обществена земя и почти нямаше ограничения за използването на АТВ. През годините ентусиастите бяха прокарали стотици километри маршрути, които се пресичаха из района. Индианската кръв на Кай негодуваше срещу подобно отношение към земята.

Но в същото време тя беше млада и кръвта й кипеше.

След като изпрати имейла до Джон Хоукс, на няколко пъти провери за отговор. Половин час по-късно вече не я свърташе в тъмната стаичка. Трябваше да излезе, да си прочисти главата. Джордан пак беше на верандата и със заговорническо пламъче в очите я заведе да й покаже какво е открил под навеса зад едно от съседните пуебло. Айрис и Алвин с неохота им дадоха ключовете с изричните инструкции да карат само по равно.

И те ги изпълняваха - двайсетина минути, докато не се почувстваха достатъчно уверени за по-сериозно предизвикателство.

Джордан нададе тържествуващ вик и взе един рязък завой, като се хлъзна по пясъка. Когато излезе от завоя, машината му поднесе. Кай се ухили лудо, приведе се и даде газ. ГТрофуча покрай него достатъчно близо, за да му покаже среден пръст.

Той се разсмя и изкрещя след нея:

- Това не е краят!

Тя се усмихна и продължи да се носи по пътеката, като подскачаше по камъните. Прелетя над малък ров, приземи се на четири колела и зъбите й изтракаха. Усмивката й обаче така и не изчезна.

Накрая коритото свърши и планинската пътека отново излезе на черния път. Кай натисна спирачки и АТВ-то заора и спря.

Секунда по-късно Джордан плъзна странично АТВ- то си и спря до нея. Майсторската маневра я накара да се запита дали не я е пуснал нарочно да го задмине.

Все пак, когато свали шлема и очилата си, на лицето му бе изписана същата радостна възбуда, каквато чувстваше тя самата. Половината му лице беше покрито с прах и приличаше на същински енот.

Вероятно и тя не изглеждаше по-добре.

Той взе бутилката си с вода и изля половината върху главата си, после почна да пие. Кай гледаше как адамовата му ябълка подскача нагоре-надолу. Джордан тръсна коса и й се усмихна, от което горещият ден стана двойно по-горещ.

- Какво ще кажеш за две от три? - попита той и кимна към друга пътека.

Кай се разсмя и свенливо се извърна.

Въпреки всичко се чувстваше чудесно.

- Мисля, че е по-добре да се връщаме - каза тя и извади телефона си, за да провери часа. - Излязохме преди два часа.

Изобщо не си бе давала сметка колко са се забавили. Времето беше минало неусетно, докато се бяха надпреварвали, спирайки тук-там да разгледат стари петроглифи или да надникнат в някоя от старите мини в стените на каньоните.

Джордан малко оклюма, но се съгласи.

- Права си. Ако се забавим още, Айрис и Алвин ще вдигнат потеря да ни издирва. А и не бих се отказал от малко хапване... тоест, стига да не са пак пиньоли.

- Тоовути - поправи го тя.

Той кимна одобрително.

-      Браво на вас, госпожице Куочийтс. Ставате истинска пайют, а? - Тупна се с юмрук в гърдите. - Аз гордее се.

Тя игриво замахна с шлема си към него.

Джордан отскочи и извика с лукава усмивка:

- Добре, предавам се! Да се връщаме.

По обратния път караха с по-спокойно темпо, без да излизат от пътя и без да бързат, наслаждаваха се на всеки миг заедно.

Когато спряха под навеса, Джордан я подхвана за ръката, докато слизаше, и пръстите му я стиснаха малко по-силно от необходимото. Тя понечи да се дръпне, но видя, че лицето му изведнъж е станало напрегнато.

- Нещо не е наред - прошепна Джордан и посочи. - Виж, има пресни следи от гуми.

И наистина, навсякъде в прахта се виждаха следи. Но къде бяха самите коли? Изведнъж си даде сметка колко притихнало е всичко, сякаш нещо дебнеше със затаен дъх.