Дяволската колония

- Само не започвайте отново. Съгласих се да ви покажа къде съм виждала символите. И ще направя точно това. После си тръгвате. - Погледна си часовника. - Паркът затваря в пет. Смятам дотогава да съм се махнала.

- Значи получихте разрешение? - попита Ханк.

Тя се потупа по бедрото с някакъв формуляр.

- Очаква ни хубав двучасов преход.

Ковалски се изправи и нахлупи по-сигурно шапката на главата си.

- Защо не вземем джипа ви? С двойна предавка е, нали? Можем да стигнем за десетина минути. Или по- малко, ако карам аз.

Нанси се втрещи от предложението.

Пейнтър също, но Ханк подозираше, че поради съвсем различна причина. Партньорът му не зачиташе особено ограниченията за скорост — както и учтивостта на пътя, ако трябва да сме честни.

- Хайде да ви запозная с някои правила от самото начало - каза Нанси и вдигна пръст. - Първо правило. НОС. Не оставяй следи. Това означава, че каквото внесете, това трябва да изнесете. Погрижих се за раници и вода. Всичко е инвентаризирано и ще бъде проверено, когато се върнем. Ясно ли е?

Те кимнаха. Ковалски се наведе към Пейнтър и прошепна:

- Виж ти, била още по-яка, когато е ядосана.

За щастие Нанси не го чу или поне се престори, че не го е чула.

- Второ, ще вървим внимателно. Това означава никакви пръчки или щеки за подпиране. Доказано е, че оказват големи поражения на екосистемата на пустинята. И трето, никакви джипиеси. От управата на парка не искат да бъдат записвани точните координати на неотбе- лязаните руини. Ясно ли е?

Кимнаха. Ковалски се ухили.

- Тогава да вървим.

- Къде отиваме? - попита Пейнтър.

- Към едно отдалечено пуебло, наречено Пукнатина в скалата.

- Защо го наричат така? - попита Ковалски.

- Ще видите.

Щом всички бяха готови, Нанси пое към пустинята, като наложи здраво темпо, явно твърдо решена да съкрати двучасовия преход поне с няколко минути. Определено не можеше да се каже, че са тръгнали на излет. Вървяха в колона след нея през поляни с пелин, мормонски чай и лобода. Гущери се разбягваха от пътя им. Зайци се спасяваха на подскоци. Веднъж Ханк чу предупредителното тракане на гърмяща змия и придърпа Кауч към себе си. Кучето не закачаше змиите, но Ханк нямаше намерение да рискува.

Минаха и покрай някои от другите паметници в парка - разпръснати пясъчникови плочи, бележещи старо пуебло, каменен пръстен от праисторическа землянка, дори колиби за изпотяване на навахо. Крайната им цел обаче - една от извисяващите се меси - беше все още мъгляво петно на хоризонта.

За да убие времето и да се разсее от горещината, Ханк тръгна до Пейнтър.

- Звездата и луната - каза той. - Мисля за символа и за името на племето. Тоутсиий унстоу пуутсийв.

- Народът на Зорницата.

Ханк кимна.

- Зорницата, която свети така ярко на изток по изгрев слънце, всъщност е планетата Венера. Но я наричат също и Вечерница, защото свети ярко и при залез, на запад. Древните астролози са знаели, че става въпрос за една и съща звезда. Именно затова лунният сърп често се свързва с утринната звезда. - Ханк описа с ръка ниска дъга от изток на запад. - Върховете на сърпа представят звездата на изток и на запад едновременно.

- Добре, но какво искате да кажете с това?

- Това съчетание на луна и звезда е един от най-древните символи на света. Той показва също и знанието на човека за мястото му във вселената. Някои историци на религията смятат, че Витлеемската звезда всъщност е Зорницата.

Пейнтър сви рамене.

- Същият символ може да се открие и на знамената на повечето ислямски страни.

Така е, но дори мюсюлманските учени ще ви кажат, че символът няма нищо общо с вярата им. Всъщност той е зает от турците. - Ханк махна с ръка. - Символът обаче е много по-стар. Едни от най-ранните му изображения са от територията на Израел. От земите на моавитите, които според Битие са роднини на израилтяните, но също така е свързан и с египтяните.

Пейнтър вдигна ръка, за да го спре.

- Разбрах. Символът може да се посочи като допълнително доказателство, че този древен народ е дошъл от земите на днешен Израел.

- Ами, да, но...

Пейнтър посочи към далечната меса на хоризонта.

- Ако има някакви отговори, да се надяваме, че ще ги открием там.

12:46

Възвишение Сан Рафаел

„Какво направих?“

Кай стоеше онемяла от шок в средата на дневната на Хуметева. Айрис седеше на един стол до огнището и сълзите й блестяха от пламъците, но изражението й си оставаше твърдо. Пръстите й се впиваха в дръжките на стола, докато гледаше съпруга си. Алвин лежеше по гръб на дървената маса. само по боксерки. Слабите му гърди се надигаха и отпускаха бързо. По ребрата му имаше червени рани с мехури. Миризма на изгорена плът изпълваше помещението.

Едра чернокожа жена разръчка огъня. Върху въглените лежеше друг ръжен. Върхът му беше с формата на раните на Алвин. Жената дори не вдигна поглед, когато вмъкнаха Кай вътре.

Зад нея русият гигант, който ги беше заловил, хвърли Джордан в ъгъла. Ръцете на младежа бяха вързани отзад и той не можеше да потърси опора, но успя да се извърти и да падне на рамо.